Ще им стигнат ли силите да направят и втората крачка?
Снимката на Тинка Стоилова ми попадна съвсем случайно от Фейсбук страницата на „Гълъбовски глас“ и се зачетох, защото личното ми запознанство с нея ми даде много емоция. Тази изключителна жена преди 2 години ми разказа част от живота си, запозна ме с някои от идеите си, които дори и в пенсионна възраст тя продължава да ражда и да следва с необикновена енергия. А какво разкри тогава Тинка Стоилова за ЗАРАТА, можете да прочетете тук:
Невероятно вълнение предизвика фотозагадката от миналия брой на в. „Гълъбовски глас“ и то у самата Тинка Стоилова, която не знаеше, че е на страниците на вестника с любимите си ученици от набор ’74.
[ad id=“263680″]
Щастливи сме, че тази наша инициатива зарадва толкова много една жена, превърнала се в олицетворение на знанието и мъдростта за стотици деца, пишат от „Гълъбовски глас“.
Тя не е родом от Главан, но се счита за истинска коренячка. Родена е в село Драбишна, Ивайловградско. Запознава се със съпруга си в Кърджали и по-късно се местят в Главан да учат децата на знания. Всички главанци знаят, но за тези, които не са чували, съпругът на Тинка е бил Илчо Стоилов, преподавател по биология и химия, дългогодишен директор в Медникарово и във II ОУ „Христо Ботев“ гр. Гълъбово.
[ad id=“225664″]
Тинка Стоилова е отдала 46 години от живота си на професията учител. Въпреки това обаче, тя помни първия си ден в школото в Главан на 18 октомври 1971 г. сякаш е било вчера. Помни и първата си заплата – 105 лв., която тогава ѝ е стигала за всичко. С усмивка, Тинка Стоилова си припомни и някои неприятни случки с нейни ученици, които по време на екскурзия са се загубили. Но днес с гордост изрича имената на успелите си възпитаници, които вече са се доказали в страната и чужбина.
Любимият й празник е „Празникът на буквите“, а любимата оценка е 5-тицата, която означава, че човек винаги може да надгражда знанията и уменията си. Не обича да пише тройки, защото според думите ѝ „днешната тройка е двойка“. Мъчно ѝ е от липсата на училище в Главан, но пък е радостна, че отново може да се раздава на най-малките ученици – първокласниците.
Тинка Стоилова има още една отколешна страст – народните танци и акордеонът. Започнала съвсем млада да учи децата на хорца, тя продължава да го прави и до днес и то напълно безвъзмездно. За тази жена може да се каже съвсем отговорно, че е Народен будител и стожер на българския дух.
Любимата учителка на повече от 15 набора е майка на две дъщери и щастлива баба на две внучета – Ива и Тина, които вижда рядко, защото живеят в Монреал, разказват от „Гълъбовски глас“.
А за инициативата, която обсъждахме с Тинка Стоилова и секретаря на читалището в Главан Делияна Стоева, да направят филм, в който автентичният главански фолклор и по-точно няколко уникални техни народни хорá да кандидатстват за влизане в списъка на „Живото човешко съкровище“, получих радостен утвърдителен отговор. Филмът е готов, вече са го гледали в читалищата на няколко села и е приет изключително радушно. От Тинка Стоилова разбрах, че „Крива Нейка“, „Спуснатото“, „Престъпи и прибягай“, „Право главанско“ са стъпки от народното творчество, които се играят само в техния регион и точно с тях те могат да бъдат вписани в „Световното съкровище“ на ЮНЕСКО.
Филмът носи заглавието „Главански хора“, а в него участват 8 жени и 12 деца. Времетраенето му е 20 минути, а хорáта се изпълняват под съпровод на гайда, гъдулка и тъпан. С прискърбие Стоилова съобщи, че гайдарят е починал преди 40 дни, но се радва, че са успели да го заснемат и неговото присъствие да остане запечатано за поколенията.
Дали проектът да изпратят филма в ЮНЕСКО ще се осъществи, предстои да видим. Според тях те са изпълнили по-лесната задача, а работата с институциите е по-трудната. Остава администрацията и хората, от които зависи осъществяването на тяхната идея, да им подадат ръка. Да се надяваме, че ще го направят!
