През май 1936 година един от най-красивите планински върхове в Родопите – „Дикчан“ сменя своето име по молба на родопчани и с одобрението на тогавашната власт. Вече 83 години този връх над град Доспат носи името на бившия шведски външен министър и професор по право Йостен Унден, разказва във великолепната си публикация dnes.dir.bg
Кой е този скандинавец, който не е стъпвал в България, но името му завинаги остава в историята ни като „Спасителят на Родопската гора“?
Бо Йостен Унден е роден 25 август 1886 година в централния шведски град Карлщад. Завършил право, в продължение на 20 години той е професор по международно частно право в Университета в Упсала и негов ректор през 1929-1932 г. Виден политик на Шведската социалдемократическа партия от 1924 до 1926 г., а след това и от 1945 г. до 1962 г., юристът е министър на външните работи на Швеция. Проф. Унден е и член на Международния арбитражен съд в Хага.Именно в тази си роля шведският юрист изиграва ключова роля в спасяването на голяма част от Родопската гора.
„Аферата Доспат Даг“
През 1915 г. шестима турски и гръцки граждани, изселили се от България след войната, и двама българи основават командитното промишлено дружество “Доспат Даг”. С фалшиви документи осмината претендират, че са собственици на 19 масива от общирни иглолистни гори в Доспатско. Истинската цел на дружеството е да оформи сделката, като държавата признае фалшивите документи на турците и гърците, след което правата за собственост се прехвърлят на дружеството, като стойността на горите като капитал е оценена на 2 600 000 лева. В „Доспат Даг“ двамата българи участват с “умствен капитал”, оценен на 600 000 лева – тоест общият капитал на дружеството е 3 200 000 лева.
Тогавашният министър на земеделието Петър Динков и началникът на горите Трифон Цачев разрешават на „Доспат Даг“ да започне експлоатацията на горите, за които „притежават“ документи за собственост. На всичкото отгоре сечта и извозът на дървесината е била извършена “ангария” от местното население, като им било казано, че те са “мобилизирани за изпълнение на военни поръчки”.
След края на Първата световна война обаче българското правителство отменя всички дотогава издадени разпореждания по ползването на горите, включително и това на “Доспат Даг”. Собствениците на дружеството не се отказват и многократно се опитват да впишат имотите си, като граждани на Гърция, в списъка с репарациите, наложени на България съгласно Ньойския мирен договор.
Спорът става международен, като се проточва над 10 години. През 1930-1933 г. Обществото на народите назначава за арбитър проф. Йостен Унден, като член на Международния арбитражен съд в Хага. В спора с България гръцката страна претендира за собственост върху 19-те обширни гори в Доспатския край в Родопите и за обезщетение от около 40 милиона златни швейцарски франка.
Както пише в мемоарите си самият Унден, “горските гранични райони, които на повече или по-малко съмнителни основания бяха попаднали в ръцете на чуждестранни спекуланти, макар че от 20 години се намираха в разпореждане на държавното българско горско стопанство, изведнъж бяха застрашени да бъдат предадени на мними чуждестранни собственици”.
След подължително и задълбочено проучване на документите, както и на съответното здаконодателство на Гърция, Турция и България, проф. Унден стига до справедливата присъда, постановяваща, че тази част от Родопите е българска, а Гърция е осъдена да заплати обезщетение от 475 000 златни франка.
По искане на местното население, одобрено от държавните институции, през 1936 г. един от най-красивите планински върхове в Родопите – Дикчан (1667 м. н.в.) е наречен “Професор Унден”. На върха е поставена бронзова плоча, изработена от склулптора Петър Балабанов, украсена с шведския и българския герб и с надпис:
„През 1936 година този връх беше наречен „Професор Унден“, за да се помни вечно за справедливата и човеколюбива присъда, издадена от арбиръра, назначен от Обществото на народите в Женева шведския професор Йостен Унден, с която се признава за българска собственост част от Южните Родопи“.
