И ето ни отново изпаднали в безтегловност, причинена от все по-честата ни невъзможност да реагираме. В душите ни остава омерзението, че всичко хубаво, което се прави, намира едни ръце, които да го счупят, здраво стиснали камъка на безсилието си да бъдат забелязани по друг начин.
И какво, стана ли ви по-добре, немощни духовно люде? Изхилихте ли се доволно от точната си „стрелба“? Кикотът ви още се носи над парка там, където вие или други като вас палиха поради същите причини. Регулярно, дни наред…
Палежи в парк „Бедечка“! Ей, хора, ами ако го няма това зелено богатство?
Но знаете ли какво? По-велико от ПРИРОДАТА няма. На опърлените от огъня площи нова трева е поникнала. Обгорелите дръвчета ще се съвземат, ако ли не – други ще поникнат… И напролет отново ще избуи зеленина.
Всичко ли ще опустошите?
Не можете!
Запомнете!
Свикнете единствено с това, че нито вие, нито поколението ви ще сте по-щастливи без НЕЯ и без възпитаваното удоволствие да я съзерцавате.
Къде са строшените лампи?
Парк „Бедечка“, малко над мястото, където в ламаринените тараби се блъскат огромни зли кучета, когато ви чуят да наближавате, а вонята на мърша е убийствена. Малко по-надолу е подпрял клони 800-годишният чинар, който надали е виждал подобни безчинства в многовековния си живот…
