Геновева ЦАНДЕВА
МАМА
Пръстите ѝ непослушни
галят спомени за двама –
шарената стомна сгушва
хризантеми и циклама.
Старите нозе обхождат
старата сая, хамбара…
Остаряло псе и котка
нагощава с хлебец стар.
С дръвца от старата кория
припява старото кюмбе.
И грейва старата синия
с погача в кърпата-небе.
Трикрако столче ще залости
страха зад старата врата.
А дядовата брадва нощем
ще бди над вярата, честта.
Тя ще превърже стара болка,
приведена над стар албум.
Ах, как е остаряла, колко…
Годините брои наум.
И пак под старата лоза,
преляла с глътка старо вино
къшей парещ хляб за помен,
ще впрегне болните нозе
измежду старите гробове –
да търсят новия ѝ дом
в обятията на баща ми…
Докато се превърне в кърпа,
извезана от детски спомен.
НАСЛЕДСТВО
То беше отдавна, във моето детство,
дядо ми бодна в градината круша –
вместо пари завеща я в наследство.
Люлка след време във клоните сгуши.
Дървото изсъхва. Не ще е от суша –
от мъка по моите пилци бездомни.
С лимони смениха златните круши
и път към домашно огнище не помнят.
Животът ми тича с билет от лотария,
пътят замръква в пустееща гара.
Щом вкуся от круша, горчилка ме парва.
Децата си искам, нещастна Българийо!
Преди и във мене смъртта да се вкопчи, мечта, да оставя наследство, ме връща.
Ще търся дърво – за черешово топче,
със гръм да ги върна във дядова къща!
Из „Птици в нощта“: Новата ни поезия
СПОМЕН ЗА ОЧИ
На Г.
Все същата маса.
И пак този дъжд,
и сряда – дъхът на пазара.
Самотно кафето и спомен за мъж
цвета на очите повтаря.
Той, дето поръчваше две подир две,
припалил от ресто цигара,
отишъл си беше в небесно кафе,
прежалил живота си даром.
Капчукът гълчи,
потъмняло небе
напомня очите му сини.
Чадърът…
От чантата спомен боде.
На капки се стичат години.
Покръстено слънце свещици запали
в олтара на стара смокиня.
Капчукът притихна и грейна пазарът
за среща с очите му сини.
ЗАРАТА публикува текстове от списание „Птици в нощта“ (2019г.) на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора. За жалост доста от големите имена на местни творци за мнозина от младото поколение са почти неизвестни. Този факт определя основната дейност както на фондацията, така и на списанието, което носи същото име като на Лилиевата книга, а целта – да се възроди богатото литературно минало на Стара Загора и региона.
