Има ли у нас инуити?Само те имат право да търгуват с тюленови продукти, а България за 5 години изнася 21 тона?

Над 21 тона са изнесените облекла от тюленови кожи от България за последните пет години, съобщиха от сдружение КАЖИ. Това се случва въпреки забраната за търговия с тюленови продукти в националното и европейското законодателство.

Този интересен факт за вноса и износа на тюленови кожи и облекла с тюленови кожи (добити от малки гренландски и малки качулати тюленчета) идва от данни на Националната агенция за приходитеза периода 2014-2018 г. включително. Информацията е от запитване на народния представител Михаил Христов, отправено по Закона за достъп до обществена информация. Запитването е било с цел да се получат данни за количеството ценни кожи от норки, лисици и всякакви други животни, които са влизали и излизали в страната през последните 5 години.

Данните за вноса и износа на тюленови кожи са знак, че в страната ни вероятно процъфтява незаконна търговия с тюленови продукти. Според чл. 43а в Закона за биологичното разнообразие, както и според Регламент (EО)1007/2009 г., „вносът и търговията с продукти от малки качулати и малки гренландски тюленчета е забранен, с изключение на тези добити в резултат на традиционното ловуване на инуитските народи“. „Инуитски народи“ според определението в Закона са „етнически групи, населяващи крайните северни територии на Канада, Аляска, Скандинавия и Сибир, познати още като ескимоси, част от основния поминък на които е ловът на тюлени.“

Интересно е, че дори и продуктите действително да са добити от инуити, при внос те следва да имат разрешително за внос от министъра на околната среда, както и да отговарят на редица условия по Регламент (EО)1007/2009 г. Информацията от МОСВ е, че такива разрешителни не са били издавани през последните години.

Петя Алтимирска от сдружение КАЖИ коментира: „Тази информация ни изумява, защото знаем, че търговия с тюленови кожи могат да извършват само инуитите. Регламент 1007/2009 и Законът за биоразнообразието ясно показват, че има стриктни мерки за ограничаването на търговията с тюленови продукти. По някаква причина тези ограничения у нас не работят. Дори напротив – вместо да намалява и постепенно да спрат, вносът и износът на тюленови продукти се разрастват.“

„Неспазването на европейските изисквания и липсата на адекватен контрол за внос, износ и производство на кожени продукти превръща България в съучастник на бруталните масови изтребвания на тюлени. А вероятно не само на тюлени. Защото кой орган у нас може да гарантира, че производителите в България не ползват кучешки и котешки кожи, например?“, пита г-жа Алтимирска от КАЖИ.

Писмото от НАП с цялата информация за вноса и износа на тюленови кожи е внесено като сигнал към Министерството на околната среда и водите, където се очаква да се извърши проверка.

Въпросите, които на този етап остават без отговор, са: Как е допуснат внос на тюленови продукти, без да има разрешително от министъра на МОСВ? Как се обяснява фактът, че внесените продукти от тюленови кожи за пет години са около 6 тона, а изнесените са над 21 тона? Означава ли това, че у нас се добиват тюленови кожи, и откъде? Ако само инуити имат възможност да търгуват с тюленови продукти, къде са тези инуити у нас? Кой контролира мерките за вноса и търговията и как е упражняван този контрол досега? Кой орган контролира какви видове кожи се използват в производството на кожени продукти и по какъв начин този орган е гарантирал, че не се използват забранени кожи, като тюленови или такива от кучета и котки?

Обобщената информация от справката на НАП показва, че от 2014 до 2018 г. в страната са влезли 6 780 кг кожи и продукти от тюленови кожи от малки гренландски и малки качулати тюлени на стойност 709 213 лв., а за същия период са изнесени 21 615 кг облекла от тюленови кожи на стойност 3 192 016 лв. Само през 2018 година износът на облекла от тюленови кожи е над 14 000 кг.

Информацията до ЗАРАТА е изпратена от сдружение “Кампании и активизъм за животните в индустрията” (КАЖИ).