От доста време, но особено от година и половина, се вихри екшън, на който и Холивуд не може да се опре. Проблемът е кой ще оглави прокуратурата и кой – спецпрокуратурата.
Това се оказа най-важният политически и най-важният икономически проблем, за медиен – направо да не говорим. В информационното пространство медиите на Пеевски и медиите на Прокопиев са в ежедневна битка, направо безжалостна. Прибягва се вероятно и до чужди наемници вече поради липса на достатъчен ресурс. В страшна битка са и икономическите групировки, разделени на два фронта. Партиите – и те така, в зависимост от това, не само според новия закон (от къде набавят финансиране).
Единият икономически кръг вини другия, че съденето не е равномерно разпределено – подсъдни са само негови хора. Другият вика и доказва: „че да не би пък вашите да не са за съд?“, но не казва нищо за своите.
Обществото гледа „филма“, цъка и се чуди на кого да залага, щото нещата не са толкова ясни като предишния екшън – фили и фоби, който направо губи публика всеки ден.
И понеже си мисля, че все пак повечето българи са извън бойните групировки, може би е време ние – зяпачите, да излезем с конструктивно предложение до Конституционния съд, примерно (иначе и аз не зная до кого), да дадем право и на двете страни в конфликта да си назначат свой главен прокурор и да си направят своя спецпрокуратура. Да важат пред съда актовете и на двете страни.
Вярно, екшънът може да стане направо трилър за известно време, но представяте ли си крайния резултат? Добрият – една чиста, почистена от олигарси и корупционери държава. Лошият – постигане на единен блок от олигарси, корупционери и партии, обвързани със здрави споразумения и спогодби в дългосрочен план – абе лош, лош резултат, ама поне предвидимост ще има. Същата онази предвидимост, която иска бизнесът. Искаме я и ние – поне да знаем да се изнасяме ли овреме навън.
