Читател на ЗАРАТА коментира как българинът ходи на църква – наблюдение от почивния ден ден в един старозагорски храм.
[ad id=“225664″]
Публикуваме текста, изпратен ни в контактната форма на сайта, без редакторска намеса. Авторката е пожелала да остане анонимна:
„КАК ХОДИ БЪЛГАРИНЪТ НА ЦЪРКВА!
Решавам да ознаменувам почивния ден с пиене на капучино и хапване на суши. Сядам в заведението зад църквата „Св. Богородица“ на Втора аптека. От масата си имам пряка видимост към двора на църквата. Днес явно е натоварен ден, с много кръщенета, струва ми се и помен. Прави ми неприятно впечатление държанието на хората, които влизат и излизат.
Първо една жена, носеща два карамфила. Стигна до портала, махна торбичката от дръжката на цветята и я изхвърли точно до портата! Разбирам, че точно там кош няма, но все пак мааалко по-надолу има четири контейнера, можеше да мине 50 метра (общо в двете посоки) и да не прави боклук. Иначе набожно се прекръсти, влизайки в двора.
Няколко думи за жените, влизащи в църквата: Вярно е, имат повод, после отиват в заведение, за да се почерпят за новото християнско семейство или новото християнче, но не е възпитано в църквата да влизат с деколтета до пъпа и поли, свършващи педя надолу! Не сме мюсюлманска страна, не става въпрос да ходят забулени и с бурки, но все пак! Отиваш на свято място, на което се предполага, че ще си смирен, преклонен. Има, разбира се и такива, които си носят шалове и се замятат с тях, което е похвално в ситуацията. Това обаче си е въпрос на възпитание – дали да се държиш подобаващо или не.
Но, за да не си помислите, че само жените не ми харесват в облекло и държание, ще опиша и мъжете, които посещават църквата. Те, разбира се, на официални поводи като кръщене и сватба, трябва да са по джапанки, шорти като за плаж и потник! Ако са с официална риза, тя е с къс ръкав, отдолу задължително с потник, дънки и маратонки! Това го разбирам даже по-малко и от големите деколтета. Дамите поне си гладят дрехите, а господата…
Иначе мога да похваля поне децата си как са облекли – да хармонират на собствените им тоалети. Момиченцата са с къси роклички и, не зная откъде ги намират, обувчици на токчета. Момченцата са като млади джентълмени – с костюм, често с вратовръзка.
Може да съм дребнава, но за мен святото място трябва да се почита! А вие на какво мнение сте?“
