За три месеца езикът рязко се промени. Ако през февруари ни бяха показали новите думи, с които вече свикваме, щяха да ни се сторят доста странни, но в сегашната обстановка карантинирам, термометрирам, пътникопоток и тестуване са достатъчно използвани.
В социалните мрежи се появиха и откровени глупости като „вкъществувам“ и „непротивокорононавирусокарантиноизолационсбивателствувайте“.
Разходихме се из улиците на София, за да проверим какво от думите на експертите и от социалните мрежи е направило впечатление на хората през последните месеци и се оказва, че COVID-19 определено е обогатил езика ни. Езикът си има свои правила. Само че от време на време се намесваме в тях и се получава това: „Карантинирам“, „Коронясване по-скоро“, „Вкъществуване примерно“, „Карантинирам определено“. Карантиниране на пътникопотока след термометриране и тестуване. И това не е само при нас – езикът, според езиковедите, няма право да ни се сърди.
„Всяка промяна в обществото води до промени в езика. Езикът намира начин, по който да реагира“, коментира езиковедът от Софийския университет „Св. Климен Охреидски“ пред БНТ. Eдно е сигурно – думата „коронясан“ вече се използва по-внимателно. „Карантинирам“ обаче според експерти има големи шансове, защото замества по-дългия израз „поставям под карантина“.
„Езиковият носител търси по-кратки форми, чрез които да назовава един процес или едно явление. И е възможно да влезе в следващия речник. Експертите въведоха в употреба думата срутище“, каза още доц. Миланов. Останалите нови думи са ваканцувам, входирам, агресирам, приоритизирам. „Всяка дума всъщност носи посланията на епохата си, категоричен е езиковедът от Алма Матер.
А на COVID-19 не му трябваше епоха, а по-малко от три месеца, за да сложи отпечатъка си. И за да е ясно, че новото не е само в българския език – отново в социалните мрежи се появи съчетанието COVIDIOT – човек, който не спазва наложените мерки. Да се надяваме, че няма да ни се налага много често да я използваме в България.
