Това е главното послание, което прави с новата си книга Матю Уолкър, доктор на науките по неврофизиология и директор на Центъра за научни изследвания на човешкия сън към Университета на Калифорния, Бъркли.
Уолкър пише книгата в продължение на 4 години, като изследва последствията от епидемията недоспиване в съвременното общество. Ученият изследва също така връзката между липсата на сън и болестта на Алцхаймер, рака, диабета, затлъстяването и менталните заболявания, пише социалната мрежа за здраве Credoweb.
Уолкър горещо съветва хората да си отделят по 8 часа за сън всеки ден. Другото много важно нещо е да си изградите режим и да го спазвате – да си лягате и да ставате от сън по едно и също време.
Доказателствата, които Матю Уолкър представя в книгата, са достатъчно убедителни, за да изпратят всеки рано в леглото.
[ad id=“226585″]
Без сън имаме малко енергия и ще сме болни. Добрият сън, от друга страна, осигурява жизненост и здраве. Повече от 20 големи по мащаб епидемиологични изследвания показват една и съща ясно изразена взаимовръзка: колкото по-малко спите, толкова по-малко ще живеете. Един от примерите е, че хора на и над 45 години, които спят по по-малко от 6 часа на нощ, са 200% по-застрашени да получат инфаркт или инсулт през живота си в сравнение с тези, които спят по 7 или 8 часа всяка нощ. Част от обяснението на това се крие в кръвното налягане – само една нощ на намалена продължителност на съня ще доведе до ускоряване на пулса на човека и да увеличи кръвното му налягане.
Сън и диабет
Липсата на сън пречи на ефективния контрол, който организмът упражнява върху нивата на кръвната захар. Експериментите показват, че клетките на хора, които не си доспиват, реагират по-слабо на инсулина и по този начин може да се стигне до преддиабетно състояние. Освен това, когато количеството сън е ограничено, човек е предразположен към увеличение на теглото. Сред причините за това е фактът, че неадекватното количество сън понижава нивата на хормона лептин, който отговаря за чувството за ситост, и увеличава нивата на хормона на глада грелин. Според Уолкър затлъстяването на съвременното общество не може да се обясни само с липсата на сън. Според него обаче причините не са и само преработените храни и уседналия начин на живот, които се приемат за фактори от всички. Третият ключов елемент според него е именно масовото недоспиване на хората.
Сън и имунна система
Сънят влияе много на имунната система. Именно за това, когато сме болни от грип, първата ни мисъл е да си легнем в леглото – тялото ни се опитва да се наспи добре. Намалете количеството на съня само за една нощ и вашите отбранителни сили рязко ще спадат. Когато сте уморени, е много по-вероятно да настинете.
От друга страна, хората, които добре са си починали, реагират много по-добре на противогрипните ваксини. Още по-сериозно, изследванията показват, че недоспиването може да окаже влияние на имунните клетки, които се борят с туморите. Редица епидемиологични изследвания също така показват, че работата на нощни смени и разбиването на биолoгичния часовник на човека може да увеличи възможността да се развие рак на гърдата, на простатата, ендометриума и дебелото черво.
Сън и болест на Алцхаймер
Хроничното недоспиване през целия живот увеличава значително риска човек да развие алцхаймер. Обясненията са комплексни, но основното е, че се повлияват амилоидните натрупвания – токсичен протеин, който се натрупва в мозъка на страдащите от болестта, като убива околните клетки. Обикновено във фазата на дълбокия сън тези отлагания се изчистват от мозъка. При недостатъчно сън обаче плаките се натрупват. Създава се порочен кръг – повече амилоидни плаки – по-кратък дълбок сън; по-кратък дълбок сън – повече амилоидни плаки и т.н.
В книгата се припомнят случаите на бившия американски президент Роналд Рейгън и на Желязната лейди на Великобритания – Маргарет Тачър, които се хвалеха приживе с това колко малко спят, но и двамата развиха алцхаймер.
Също така, сънят подпомага паметта и възстановява способността да учим нови неща. Той също така е много важен за нашето ментално здраве. Когато хората казват, че сутринта е по-мъдра от вечерта, те имат основание. Сънят е като балсам, който ни освобождава от емоционалния заряд на нашите преживявания и ни помага да ги приемем по-лесно. Недостигът на сън при мнозина, особено при децата, води до агресивност и тормоз над останалите.
Какво трябва да предприемем?
[ad id=“236999″]
В развитите страни сънят се асоциира много силно със слабост, дори се смята за нещо срамно, смята Уолкър. „Ние лепнахме на съня етикета на мързела. Искаме да изглеждаме заети и един от начините да изразим това е като твърдим колко малко спим. Това за много хора е въпрос на чест.“
Хората трябва да започнат да възприемат съня като работа, като това да отидем на тренировка във фитнеса. Главната разлика тук е, че е както безплатно, така и приятно, шегува се Матю Уолкър. Хората използват аларми, за да станат сутрин. А защо да не използваме аларми, които да ни напомнят, че е време за лягане? Например половин час по-рано, за да забавим темпото, пита изследователят.
Трябва да започнем да мислим за полунощ повече в светлината на първоначалното значение на тази дума – като „средата на нощта“. Училищата би трябвало да обмислят по-късно започване на учебните занятия, този по-късен старт е свързан с подобрено IQ. Фирмите, от своя страна, трябва да започнат да обмислят как за поощряват съня на служителите си, съветва Матю Уолкър. По този начин ще се увеличи продуктивността, мотивацията и креативността на служителите. Ще се подобри и общото ниво на откритост и прямота сред хората.
Сънят може да се измерва с проследяващи устройства. Някои компании с визия в САЩ вече дават на служителите си повече свободно време, ако подобни устройства отбележат, че те спят достатъчно.
Внимавайте с хапчетата за сън, те трябва да се избягват, тъй като могат да имат отрицателен ефект върху паметта и да доведат до изтриването на някои елементи там, предупреждава д-р Матю Уолкър.
