Левски не е чакал „всеобщ консенсус“. А е водел хората към по-добро бъдеще.
Левски не е чакал да види на къде ще завие мнението на мнозинството. А е поемал отговорността да се бори за визията си за свобода на всички.
Левски не е чакал другите да му кажат какво искат. А ги е учел за какво могат да мечтаят.
Левски не се е съобразявал с мнението на всеки срещнат. А пръв е жертвал всичко в името на идеала.
Левски не се е сгушвал в удобното легло на традицията. А се е борил за разчупването ѝ.
Левски не се е уповавал на изконното минало. А е търсил цивилизационното бъдеще.
Левски не е искал всички да го обичат. А е искал всички да имат възможност сами да си определят живота.
Левски не е бил президент, генерал, премиер, депутат. А е бил лидер.
Лидерите не се съобразяват с Ханке, Манке, Костов, Мостов, тоя, оня. Лидерите имат визия, жертват всичко, застават начело и водят.
Да си признаем, Левски е имал визия за бъдещето. А днес нас ни тикат да живеем в миналото.
Левски е следвал идеали. Днес ни карат да следваме политици.
Левски е мечтал за модерна република. Днес ни казват, че промените идвали прекалено бързо.
Левски е искал всички да живеят в мир. Днес всякакви политици ни противопоставят едни на други.
Левски е призовавал за активни действия. Днес застоят е основен рефрен.
Левски е живял в настоящето си, за да промени бъдещето. Днес ни карат да гледаме в миналото, за да забравим за настоящето. И да се откажем от бъдещето.
Левски е говорил от свое име. Бил е готов да жертва себе си. Днес мнозина говорят от името на народа. И са готови да го жертват по всяко време.
Левски е бил скромен. Предпочитал е делата пред думите. Днес всеки популист предпочита да говори, но не и да свърши нещо.
Левски е бил божи човек. Било го е грижа за хората. Всички хора, независимо от пол, вид, род, религия, занимание, каквото и да е. Днес божиите хора раздават анатеми и мразят различните.
Левски е бил патриот. Искал е да направи нещо за родината си. Днес всеки патриотарски лумпен чака какво родината ще направи за него.
Левски е бил човек на честта. Днес отмятането от обещанията е превърнато в политическо ежедневие.
Днес български полици ни карат да правим точно на обратното на заветите на Левски. Уж в неговото име.
Левски е бил лидер с визия. И е искал да промени всичко. Затова е станал легенда. А днешните популисти са с телевизионни изяви. За да не би да се промени нещо. Затова и спомен няма да остане от тях.
Помнете какво е правил Левски, не слушайте какво говорят политиците, мислете как ще гласувате на изборите.
Ден на Левски. Още един ден, в който нищо не променихме. С неговото име на уста.
P.S. Българските политици не искат даже да признаят, че датата на обесването на Левски е 18.февруари, за да не си развалят комфорта. А карат по „традиция“, с грешната дата 19-и. Ако не знаете, това е станало заради статия в „Работническо дело“ от 19-и февруари, 1950г. Та какво да очакваме в такъв случай от тях…
https://www.facebook.com/lubomir.alamanov/posts/10221483403540291?notif_id=1582013148570165¬if_t=notify_me
