Maмо,
Тази сутрин прочетох писмото ти и цял ден ми беше криво.
Бих искал да подбера за теб онези думи, които би могла да чуеш и разбереш правилно.
И разбрах, че единственото, което искам да ти кажа, е – пожелавам ти да бъдеш щастлива. Просто щастлива. Нали под всичките ти старания да ме направиш успешен се крие твоето желание за моето щастие?
А то не е в успеха, добрите оценки или съответстващо на обществените стандарти. Щастието е да си самият себе си, да бъдеш приет, чут, спокоен и значи – щастлив.
Без да очакваш удари поне от близките си хора в семейството. Без очаквания да станеш голямата работа или да си по-специален от другите. Без очаквания за всичко – започвайки от оценките за срока в бележника, минавайки през университета и впускайки се в преследване на най-престижната кариера.
Мамо, на децата на нещастни родители им е трудно да бъдат щастливи, разбираш ли?
Виждам, че твоите делници в нелюбимата ти работа, лутанията ти из лабиринтите на конфликтите с тате, твоите собствени свръх-старания да си успешна, да съответстваш на социалните изисквания, отнемат огромно количество от силите ти и съвсем не ти носят щастие и радост.
Ти не се усмихваш, напрегната си, очите ти не блестят и си спомням как потръпвах само от една твоя тежка въздишка. А ти въздишаш често, мамо. Ако на мама й е толкова зле, какво да говорим за мен, нейния син?
Ако мама е голяма, силна и едва се държи на краката си в този страховит свят, трудно отстоява да бъде себе си: щастлива, красива, искряща, то какво да кажем за мен? Още малък, неукрепнал, и изобщо неразбиращ какви са порядките в този живот.
Помня как тичам към теб, мамо. Радостен съм, преизпълнен, развълнуван. Чувствам надигащата се в мен опияняваща вълна на щастие. Аз съм целият живот в този миг… И срещам погледа ти, твоята походка, забавените ти движения и вече знам какво ще кажеш… От твоите думи цялата тази красота вътре в мен стремително угасва.
Аз всеки път забравям такива случки и отново тичам към теб, преизпълнен от щастие, живот и вдъхновение. Но всеки път, когато срещна студенината и умората, поемам част от правилата на играта и започвам да се нагаждам според тях.
Опитвам се да спазвам правилата. Всеки път – повече и повече. И ставам като големите – погледът ми гасне, усещанията се притъпяват и животът престава да изглежда огромна възможност.
Превръща се в тържествуващи шаблони и рамки, които трябва да бъдат запълнени.
Е, това вече и ти самата го знаеш, мамо. Затова ще спра дотук. Ще ти повторя още веднъж, мила моя мамо, искам да бъдеш щастлива. Не знам кое ще те направи щастлива, това знаеш само ти самата. Любима работа, мъж… ти знаеш най-добре. И няма значение на колко съм години – на 2, 5, 10, 13, 20…
Ако искаш да ме видиш щастлив, моля те, доближи се до огледалото, погледни се в очите и честно си отговори на въпроса: щастлива ли съм? И ако отговорът е не, спомни си, мамо, че на децата на нещастните родители им е много трудно да бъдат щастливи. Разбираш ли ме?
И няма как да излъжеш никого, не е възможно минаването през иглено ухо. Моля те, спомни си за себе си, ЗА СЕБЕ СИ. И направи така, че да си щастлива. Децата на щастливите родители имат повече сила да се справят с трудностите. С всякакви трудности.
Мамо, твоето лично щастие е най-ценната инвестиция в моето бъдеще.
Обичам те, мамо. Опитай се да бъдеш щастлива.
Твой син.
източник: spisanie8.bg
