ДЕН
Пречупи сянка слънчевият храст,
щом ти премина като ангел земен.
И пеперудите ти трепнаха в екстаз.
В любовен полет всеки е потребен.
Накъса се на думи вечерта,
говорихме за вечните дилеми.
Какво мъжът е без любимата жена,
а тя ловува ли мъже – от ревност.
И всеки ден, като река струи,
изгубва се във вятъра си страстен.
Най-много в самотата ни боли,
и щом си хапнем чувствените пасти.
Аз вярвам в теб… и моля се сега,
да си изгубеница в мислите ми.
Букет от лудост ще ти подаря,
с цветя в сърцето ти,от истини.
ekstasis
