Старозагорци аплодираха „Отвъд скока“ и героинята му Йорданка Благоева.
„Сага за попилените възможности“: Стига сме се вайкали над жалостната си съдба. Век мина от разпарчетосването на България в Ньой, седемдесет години от договора в Париж. Не е ли време да се взрем в самите нас, да видим къде сбъркахме ние, а не другите? И да продължим напред.
„Отвъд скока“ е юбилеен филм за Йорданка Благоева – емблематично име за българската лека атлетика. Тя е участвала в четири олимпиади, има два олимпийски медала и пет световни рекорда на висок скок. Това е филм за волята да побеждаваш, за непоколебимия и непреклонен спортен дух, който не се предава дори когато травмата сковава и неистово боли, а условия на стадиона са трудни и неприемливи. Филм – опит да разгадаем формулата на успеха, казва екипът, който го е създал. (2017, България, 54 мин. / документален)
В ролите: Йорданка Благоева
„За втори път представям филма си в Стара Загора. Много съм щастлива, че мога да бъда сред Вас, още повече, че съм в града на моята приятелка и известна българска спортистка Емилия Драгиева. Освен лентата, за юбилея ми беше издадена и книга на Юлия Пискулийска, отново посветена на мен. Посланието ми е младите да разберат, че е хубаво да си на върха, но и да знаят, че това е свързано с много усилия, труд и търпение. Да се радват за другите и да имат своите мечти. Имах трудно детство. Сега светът е отворен, глобализира се, децата имат много възможности. До края на живота си съм казала, че трябва да върша добро и да помагам. Най-голямата ми мечта е да има състезание на най-добрите скачачи в света пред храм-паметника „Александър Невски“.“
Продуцент и режисьор: Валентина Фиданова-Коларова – „Една от големите мечти на Йорданка е била да стане лекар. Е, може да се наречем щастливци, че избра пътя на спорта, а също и че разказахме забележимата й история.“
Валентина Фиданова – Коларова завършва кино и ТВ режисура в НАТФИЗ през 1998 г. Автор е на четири книги, сценарист и режисьор на ТВ предавания, документално и игрално кино. Носител е на няколко престижни награди от международни фестивали. Член е на Асоциацията на Преподавателите по Изкуства, член на Съюза на Българските Филмови Дейци, член на Съюза на Българските Журналисти и на Съюза на Българските Писатели.
Сценарист: Златимир Коларов, Валентина Фиданова-Коларова
„Преди 8 години бях на един форум, на който трябваше да изнеса лекция за остеопорозата. Йорданка Благоева говореше за влиянието на спорта върху костната система на жената. Най-силно впечатление ми направи следното, че когато спечелиш олимпийската титла 80 хиляди души стават на химна, но реално те са на колене пред България. Попитах я дали има филм за нея. Нямаше, направихме го. Пет години събирахме средствата. Щастлив съм за себе си, че се докоснахме до Данчето, за да може младите хора да разберат, че съдбата ни е в наши ръце.“, разказа след прожекцията сценаристът Златимир Коларов.
Оператор: Симеон Григоров, Божидар Димов
Музика: Мариана Вълканова
ФЕСТИВАЛИ, НАГРАДИ И НОМИНАЦИИ
2018 Филмът е изискан от програма iEARN – Япония, за архив в училищни библиотеки на спортните училища.
Ралица Димитрова и Пламен Герасимов представиха филма си „Сага за попилените възможности“
Стига сме се вайкали над жалостната си съдба. Век мина от разпарчетосването на България в Ньой, седемдесет години от договора в Париж. Не е ли време да се взрем в самите нас, да видим къде сбъркахме ние, а не другите? И да продължим напред. Героят във филма прескача непрекъснато от миналото в съвремието – от Булонския лес през 1919 г., към следвоенен Париж, та до факелните шествия в наши дни. С призив към разум и трезва история.
Режисьор: Ралица Димитрова
„Това, което ме притеснява в подобен тип филми е, че хората се опитват да върнат разговора към съвремието. Целта ни е зрителите сами да мислят, да направят няккави изводи.“
Сценарист: Иван Илчев
Продуцент и оператор: Пламен Герасимов
„Филмът ни има календарна обвързаност, но далеч надхвърля рамките на конкретния исторически факт и неговото интерпретиране. Показали сме, каквото сме могли.“
В ролите: Валентин Ганев, Мак Маринов
Продукция: Б Плюс Филм
2018, България, 60 мин. / документален
Янис Коконис представи кипърския филм „Розмари“
„Снимките продължиха около 7 седмици. В началото отидох на кастинг за по-малките роли. В течение на работата продуцентите ме извикаха да се пробвам за главната роля. Имахме три локации за снимане в Кипър – Никозия, Лимасол и едно село в планините. Гледайте и се забавлявайте“, каза минути преди започването на филма „Розмари“, Янис Коконис, който играе главна роля в него.
Янис Коконис е част от журито на Международния филмов фестивал „Златната липа“. Той е един от най-успешните актьори и сценаристи в родината си. „Бях много впечатлена от неговата игра, както и от сюжета и посланията, които като автор отправя със своя филм“, посочи Магдалена Ралчева. Днес Коконис играе еднакво пълноценно в Кипърския национален театър, в киното и в телевизията и в същото време е сценарист на успешния тв сериал „Галатея“.
Режисьор и сценарист : Адонис Флоридис
Андонис Флоридис живее и работи в Лимасол, Кипър. Филмов и театрален режисьор, сценарист и драматург. Автор е и сърежисьор на игралния филм „Калабуш“ и на късометражния филм „Еспресо“, които са прожектирани на много фестивали по света. „Розмари“ е последният му филм. Пише и режисира редица телевизионни документални филми, сериали и мини-сериали. Работил е като телевизионен режисьор, сценарист и продуцент, по настоящему преподава сценаристика в Семинар по сценарий. Бил е член на художествения комитет на Международния фестивал на Кипърските филмови дни и понастоящем е член на борда на директорите, на базирания в Лимасол театър „РИАЛТО“.
Оператор: Йоргос Рахматулин
Музика: Костас Какоянис
В ролите: Янис Коконис, Андреас Василию, Мариос Йоану, Андрула Ераклеус, Ньови Караламбус, Кристофорос Кристофору
Продуцент: Мариос Пиперидес
Продукция: АМП Филмуъркс
2017, Кипър, 112 мин. / игрален
Костас, в миналото талантлив писател, в момента се издържа като главен сценарист на успешен сапунен сериал, чийто протагонист е Розмари. Костас преживява творчески блокаж и е притиснат от продуцентите да предаде сценарий за нови серии. Тъй като току-що се е преместил в апартамент в стара жилищна сграда, вниманието му е привлечено от неговите мистериозни съседи. Започва да ги шпионира, превръщайки всекидневните им трагични срещи в сърдечен сапунен сериал, романтизирайки това, което свидетелства за потреблението на масовата аудитория. Успехът на сапунената опера расте и така се проявява манията на Костас към семейството, в частност Крисо, млада жена, която често бяга от семейния дом. Бавно събирайки различните късчета от трагичната й съдба пред очите му започва да се разкрива – история, която кара Костас да се справи със собствените си, отдавна потиснати демони.
ФЕСТИВАЛИ, НАГРАДИ И НОМИНАЦИИ
2018 Фестивал за Гръцко игрално кино в Лос Анджелис – Номинация Награда Орфей – Най-добър игрален филм / Адонис Флоридис – Най-добър режисьор / Адонис Флоридис – Най-добра мъжка роля / Янис Коконис
2018 Филмов Фестивал за Независимо кино, Виена – Носител Златна Статуя – Най-добър оригинален сценарий / Адонис Флоридис
2017 МФ на Кипърски филмови дни – Носител Glocal Images – Най-добър филм / Адонис Флоридис, АМП Филмуъркс
2017 МФФ Амстердам, Холандия – Най-добър филм, Награда Ван Гог
2017 Филмов Фестивал Барселона-Кипър, Испания – Най-добър филм
„Далеч от брега“ на Костадин Бонев събра куп актьори на сцената на Държавна опера – Стара Загора
„Стара Загора е специален град за този филм. Това не е куртоазия, а истина, защото тази прожекция беше почетена от една солидна актьорска група – Жорета Николова, Михаил Лазаров, Николай Вълканов, Даниела Райчевска и Александра Игнатова. В залата е директорът на Държавния куклен театър в гр. Стара Загора Дарин Петков и неговата трупа, която ни помогна безкористно във всичко.“., не скри вълненията си на сцената Костадин Бонев – режисьор, сценарист и продуцент на лентата. Той е член на IDA /Международната Асоциация за Документално Кино/ и на Съюза на Българските Филмови Дейци. Завършил НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Сценарист и режисьор на над 20 документални и игрални филма. Носител на много национални и международни награди. Четири пъти носител на Наградата за Режисура на Българската Филмова Академия.
Сценарист: Никола Петков, Евгений Кузманов, Костадин Бонев
Оператор: Константин Занков, Орлин Руевски
Музика: Николай Иванов
В ролите: Пенко Господинов, Стефан Вълдобрев, Йоана Буковска – Давидова, Жорета Николова, Цветана Манева
Продуцент: Андрей Осипов, Костадин Бонев
Продукция: Тривиум Филмс/Киностудия „Одеса”
Историята се е случила преди 40 години. Или преди 30… Някои хора твърдят, че невероятните неща, за които става дума във филма, могат да се случат и сега.
Талантлив театрален режисьор е прогонен от столицата. Той не знае за какво точно. Най – вероятно с поведението си е раздразнил силните на деня и е изпратен в малък провинциален театър, където иска да постави пиеса, обсебила мислите му. В тази пиеса се говори за хора, неотлъчно наблюдавани и живеещи в постоянен страх от наказание. Постепенно кошмарите от пиесата започват да се пренасят в живота на трупата.
ФЕСТИВАЛИ, НАГРАДИ И НОМИНАЦИИ
2019 МФФ Ричмънд, Сащ – Официална селекция – Носител Награда Най-добра режисура
2019 София Филм Фест – Българска панорама
2019 МФФ „Джайпур“ – Официална селекция
2018 Фестивал на българския игрален филм „Златна роза”- Специалната награда на град Варна
2018 МФФ Сочи – Наградата на руската преса
„Дворци на народа“ погледна към бъдещето след паралел между минало и настояще
Няколко истории на най-емблематичните пет сгради от социалистическо време – силно представителни за епохата и свидетели на историческите сътресения в Източна Европа през втората половина на ХХ век. Националният дворец на културата в София, Московския държавен университет, Дворецът на парламента в Букурещ, Дворецът на Сърбия в Белград, Дворецът на републиката в Берлин са уникални архитектурни създания, сътворени с много смелост и малко лудост, за да напомнят на хората за безкрайната сила и по-светлото бъдеще. Всеки от тях е най-високият, най-големият, има най-големия часовник на Земята или най-модерната технология на своето време. Те са били най-грандиозните предприятия във време, когато колективното благо е основна държавна политика. Сега, след падането на социализма, е време да се върнем и да разкрием скритите им тайни. Филмът „прави снимка“ на дворците днес, през очите на хора, свързани с тях.
Режисьори и сценаристи: Борис Мисирков, Георги Богданов
„Странно ми е да се изправя пред Вас сам. Без Борис Мисирков се чувствам като половин човек. Бяхме на 18, когато Берлинската стена падна, 30 години си вземаме довиждане с времето, в което израснахме. Задаваме въпроси, търсим отговори. Осмисляме наследството, как да го третираме и как да боравим с него. Всичко това ни мотивира. Без минало няма бъдеще. Филмът е компилация от сгради, но разказва историята на пет персонажа, многокраки, многоръки. Единият от героите ни не е сред живите. Във филма не се съди, а се наблюдава много внимателно. Оставяме всеки един от Вас да разсъждава сам за себе си. Заснемането беше интересно. За да бъдем на тези места се преправяхме на студенти, сливахме се с туристически групи. Интересно ни беше навсякъде. Отне ни време да се откажем от мистериозните неща. Период, в който се очакваше да има скрит тунел, таен изход, съкровище. Когато оставихме тези неща за хора, които се занимават с проблемите на третото око и се задълбахме в истинските истории на сградите и на случките, беше велико да откриваме парче от замръзващо време и случващо се сега. В България избрахме Националния дворец на културата, защото е с уникална архитектура и не се повтаря с нито една публична сграда. Знак за 80-те години на миналия век и случващото се у нас.“, разказа Георги Богданов.
Продуцент: Мартичка Божилова, Томаш Тилш, Велвет Морару
„Драго ни е, че показваме филма за първи път в Стара Загор. Започнахме го преди около 5-6 години и ни отне доста дълго време, за да го направим. Започнахме кастинг, но не на хора, а на сгради. Бяхме се спрели на осем дворци, след това ги намалихме на пет. Причината да ни трябва повече време е уреждането на снимките в тези места, защото сградите не са просто исторически. Чакахме година и половина, за да ни позволят да снимаме в двореца на Чаушеску в Румъния, където сега се помещава Парламентът. В един момент решихме да го заменим за друга емблематична сграда в Китай, но в крайна сметка успяхме и се гордеем с това постижение.“, сподели за работата си Мартичка Божилова.
Оператор: Ема Константинова
Музика: Момчил Божков
Продукция: Агитпроп/Филмтанк/Айкон Продакшън
БОРИС МИСИРКОВ И ГЕОРГИ БОГДАНОВ
Борис е роден в София, а Георги във Варна, завършват заедно НАТФИЗ, след което заедно зaминават за една година в Италия, за да завършат експерименталния център ФАБРИКА. Творческият дует е международно признат като български кинематографисти, режисьори, визуални артисти и фотографи. Автори на визуални кампании, пълнометражни и документални филми, видеоклипове и късометражни филми. Двамата са основатели на продуценската компания „АГИТПРОП“ както и съоснователи на Българската фотографска асоциация. Оператори на едни от най-успешните филми на Агитроп.
ФИЛМОГРАФИЯ
2018 Дворци на народа / Palace for the People
2008 Коридор №8 / Corridor №8
2007 Проблемът с комарите и други истории / The Mosquito Problem and Other stories
2004 Георги и пеперудите / Georgi and the Butterflies
ФЕСТИВАЛИ, НАГРАДИ И НОМИНАЦИИ
2019 Номинации: Награда за документален филм на Гьоте-Институт и филмова награда MDR
2019 БОЗАР Център за изящни изкуства, Брюксел
2019 София Филм Фест – Конкурсна програма
2019 Филмов фестивал Мастер оф Арт – Конкурсна програма
2019 Филмов Фестивал за Документални филми на хилядолетието срещу Гравитацията
2018 Документален филмов Фестивал в Лайпциг – Документална Награда Бъстър
„Ирина“ плени старозагорската публика
Ирина работи като сервитьорка в малко градче в България. В деня, в който я уволняват, съпругът ѝ преживява тежка катастрофа. Семейството на Ирина изпада в бедност. За да свърже двата края, тя става сурогатна майка. Ежедневните борби, отчаянието и семето на живота, което расте в корема ѝ, надигат нова вълна в този тежък и скапан живот. Ирина бавно започва да разбира какво означава да обичаш и да прощаваш.
2018, България, 96 мин. / игрален
Режисьор: Надежда Косева
Сценарий: Светослав Овчаров, Боян Вулетич, Надежда Косева
Оператор: Кирил Проданов
Музика: Петър Дундаков
В ролите: Мартина Апостолова, Ирини Жамбонас, Христо Ушев, Касиел Ноа Ашер, Александър Косев, Красимир Доков
Продуцент: Стефан Китанов
Продукция: Арт Фест
НАДЕЖДА КОСЕВА
Родена е през 1974 г. в София, България. След като се дипломира от НАТФИЗ, Надежда Косева режисира късометражния филм „Ритуалът“, който е част от омнибуса „Поколение: изгубени и намерени“. Премиерата му е на Берлинале през 2005 г. Следващият ѝ късометражен филм е „Омлет“, който печели Специален диплом на фестивала Сънданс през 2009 г., както и още много световни отличия. Следва късометражният „Втори дубъл“, който отново обикаля света и печели Специален диплом на фестивала в Сараево през 2011 г. „Ирина“ е първият ѝ пълнометражен игрален филм.
ФИЛМОГРАФИЯ
2018 Ирина / Irina
2011 Втори дубъл / Take Two / short
2009 Омлет / Omelette / short
2005 Ритуалът / The Ritual / short
ФЕСТИВАЛИ, НАГРАДИ И НОМИНАЦИИ
2019 МФФ Crossing Europe, Линц – Носител Награда на публиката
2019 Хонг Конг – Награда – Най-добра актриса
2018 Фестивал на българския игрален филм „Златна роза”, Варна – Награда за Най-добра актриса – Най-добър дебют – Награда на СБФД
2018 Варшава – Награда на Икономическото жури – Награда Най-добра актриса
218 Котбус – Награда за най-добра актриса – Най-добър дебют
2018 Тирана – Златна сова – Награда Най-добър филм
2018 Молодист Минск
2018 Маракеш
