Попарата, с която са израснали много българчета, се появи в класация на CNN за най-екзотичните закуски в света. Българската гозба с дробен хляба е сложена редом с тунизийската супа от леблебия, украинските сирники, японския омлет тамагояки и етиопското дженфо, пише dir.bg.
„Попарата следва дългогодишната традиция да се използва останалия хляб на следващия ден. Тази топла, успокояваща закуска е любима закуска от детството на много българи. Това не е точно каша, не е и хлебен пудинг, макар да съвместява характеристики и от двете. Топло прясно мляко или чай се сипва в купа, пълна с начупен на хапки хляб, натрошено сирене, масло и захар. Оставя се за известно време, докато течността попие в хляба и ястието стане меко. Яде се с лъжица“, обясняват рецептата за попара от CNN.
Редакторът на класицията уточнява, че сиренето е българският продукт, наподобяващ на гръцкото сирене фета, но е по-кремообразно и меко в сравнение с повечето източноевропески сирена. Затова и не придава на попарата прекалено солен вкус.
Не е посочил обаче редакторът, че попарите в България биват не един и два вида. Освен тази с прясно мляко, има и солена – с вода, масло и сирене, а попарата, която е и с допълнителна запръжка от масло, залъче хляб и червен пипер, дори не е точно закуска и може да се консумира дори на обяд, или вечеря. По-съвременна версия е запечената попара – приготвена по класическия начин в гювече, отгоре се поръсва с кашкавал и се запича на фурна. Лятната попара от студена вода, или вода с лед, лимон (оцет), лъжичка захар (мед) и надробен хляб – известна и като „конска“ попара, пък е идеална в жегите при полагане на тежък физически труд. Сигурно в различните краища на страната има и други разновидности – ако знаете, допълнете ги!
Освен нас, и швейцарците похапват полезна каша – с овес, плодове и ядки. В Мароко утринната трапеза включва багрир – тънки палачинки от грис на дупчици, в Турция – питки със сусам. В Германия е задължително да има вурст – братвурст, вайсвурст, лебервурст.
