Живка Кехайова
Днес, следейки коментарите под публикациите, се запитах за кой ли път, за какъв тип хора добрата новина е лоша?
За какво говоря?
Ами стана ясно, че УМБАЛ“Проф. д-р Стоян Киркович“ вече има апаратура за кръвна плазма и не каква да е – а от последно поколение. Повечето нормални старозагорци се зарадваха, защото това озтначава шанс за спасени човешки животи. Но се появиха и образи, на които това не им хареса. Каква е тази супер съвременна апаратура, ама защо? А-а-а – онази от по-стария тип, втората употреба и тя щяла да дойде, но през декември. И що така се е забавила втората? А? Некадърници такива – все пак нещо се е забавило?!
После стана ясно, че от републиканския бюджет са отделени над 18 млн. лв. за ремонт на пътища в старозагорско. Повечето нормални старозагорци се зарадваха.
Почти веднага обаче се появиха недоволни: „Ама защо вие ги осигурихте, бе? Ние ви казваме, че сте крадци, а вие сега с пари и ремонти ще ни замазвате очите“. – и утре като разправяме, че сте некадърни, разни познати да ни се смеят и да ни опонират, че каквито и да сте, никой друг не си е мръднал пръста да направи и 10% от това, което правите? – вероятно си мислят ядните. И затова са толкова ядни. Но нали и те ще пътуват по тези пътища?
Преди дни се появи най-страхотната новина – старозагорски неонатолози спасиха живота на момченце, родено в шестия месец и тежащо по-малко от половин килограм. Стотици просълзени благославяха и лекари и мъничето, което вече е изписано. Не ми се вярваше, че ще има злоба и при подобна новина и все пак се намери коментар от сорта: „Сигурно е с връзки, или са им платили, та са се постарали…“ – което е толкова абсурдно, тъпо и грозно, че дори няма да го коментирам.
Мога да изброявам още много, но няма смисъл, разбрахте за какво говоря.
Ето какво казва един безспорен авторитет, изследвал този феномен десетилетия: Морган Скот Пек (1936 ~ 2005) е американски психиатър, психотерапевт и писател. Той има дългогодишна практика в лечението на ментални проблеми, като в работата си непрекъснато се изправя пред големия въпрос за злото
„Злото в този свят е дело на фарисеите на нашето съвремие, самодоволните, които се смятат за безгрешни, защото не желаят да изтърпят неудобствата на сериозното самоизследване, на ленивите, които не поемат отговорност и затова търсят отговорност от онези, които имат силата да правят живота и да носят отговорност за грешките си.
Злите хора са изцяло отдадени на това да запазят съвършения си образ. Помислете си само каква психическа енергия е необходима, за да се поддържа постоянно една толкова типична за злите хора привидност! Те сигурно изразходват за неискрените си оправдания и рушителни компенсации поне толкова енергия, колкото здравите хора влагат в любовта. Защо? Каква сила ги е обладала, какво ги тласка? По същество това е страхът. Те се ужасяват от мисълта, че привидността може да се разпадне и те да бъдат разобличени пред света и пред себе си. Страхуват се постоянно, че ще трябва да погледнат злото у себе си направо в лицето. От всички емоции страхът е най-болезнената. Независимо колко усърдно се стараят да изглеждат спокойни и хладнокръвни във всекидневните си дела, злите хора, изживяват живота си в страх. Той е истински кошмар – страдание, толкова хронично, така втъкано в характера, че може дори да не го усещат. А дори и да можеха, вездесъщият им нарцисизъм въобще не би им позволил да го признаят. Дори да не сме в състояние да съжалим злите хора за ужасните старини, които ги чакат, определено можем да ги съжалим за това, че прекарват живота си в почти непрестанни страхове.
Но ако се научим да гледаме на злото като на болест или нещо достойно за съжаление, макар и все така опасно, и ако знаем с какво се захващаме, правилно е да превърнем отвращението си в грижливо състрадание, за да намерим подход към него, с цел да го излекуваме“.
Затова нормални хора, способни да се радвате на доброто, който и да го сътворил и да оценявате чуждия успех без това да ви заслепява за грешките, не им се връзвайте на злите. Съжалявайте ги! За свое добро – за тяхно няма как!
