Живка Кехайова
10 януари в годините изведнъж цъфва като много, ама много важна дата във възлови моменти.
През 1944 година на тази дата е първата денонощна бомбардировка над София, която ще остане в историята, като една от най-жестоките и кървави. Тогава проумяваме, че няма такова нещо като символично обявяване на война и идиотизъм като – ние сме добре и с двете страни. Е, проумяват го по-умничките. Другите и днес твърдят, че някакси може.
През 1997 година на тази дата е единствения истински и грандиозен протест в България и срещу управлението на БСП. Тогава проумяхме, че няма друг път за България, освен цивилизования и европейския – всичко друго е пътека към помийната яма. Сега пак някои са го забравили и бутат ли бутат идиотите пак към помийната яма.
Днес пак е 10 януари – наблизо има война и България пак е в политическа, икономическа и всякаква криза. Какво ще проумеем днес? А дали е възможно политиците ни днес да вземат, че да проумеят нуждата да станат държавници, по възможност без бомби върху главите, или помитащ протест? Едва ли – като гледам разменените реплики и простотии. Значи днешният 10 януари е пропиляна дата.
