Живка Кехайова
2021 – годината на първите и забравените неща
За първи път, както пише Виктор Димчев: „Имахме правителство на Бойко Борисов, две на Даниел Митов, две на Стефан Янев, по едно за Антоанета Стефанова, Николай Василев и оня с шнорхелите, а накрая коледното – на Кирил Петков“. – Девет, девет предложени правителства за една година. Е т`ва е избор!
Имахме пълна свобода. Здравния министър Кацаров ясно и кратко я формулира в началото на властването си с крилатата фраза: „Секи сам си преценя!“. После взе да преосмисля, но късно.
Бяхме свидетели на сбъднало се пророчество. В началото оплюхме „пророка“ ген. Мутафчиев за неговото: „Яко ще се мре!“. Сега си траем, защото яко мряхме и продължаваме. Толкова яко, че стигнахме първо място в света, но явно ни се ще да покорим и галактиката по този показател.
За първи път се видя пробойната в Конституцията, която не е предвидила разиграното тази година театро – 7 месеца еднолична президентска власт чрез служебни правителства без действащ парламент – т.е. абсолютно безконтролна еднолична власт. Щото конституционалистите не са могли да си представят този номер и са предвидили от един до друг избор в продължение на 1 месец парламентът да не действа, а да има служебно правителство със задача да подготви изборите. Какво да се прави – хора без фантазия са били.
За първи път в историята ни вицепремиер в правителство стана лидер, провалил и провалящ напълно голяма партия (успял да я сведе до дребна партийка). Пак за пръв път премиер стана човек, нарушил Конституцията и доказано извършил документно престъпление. Преди почваха с престъпленията когато вче са на власт, не авансово:)
За пръв път преборваме корупцията чрез доказани корупционери. За пръв път без прикритие „градим новото“ със старата, позната, родна Държавна сигурност от времето на соца.
За пръв път от 13 години насам си припомнихме какво е инфлация. За догодина обещават да е поне двуцифрена.
За пръв път американците се подлъгаха да използват за целите си у нас проруска подлога и сега им предстои поетапно да снижават и смазват влиянието й, което сами подариха.
За пръв път полиция и прокуратура са в открита война, за радост на всякакъв вид престъпност.
За пръв път всеки ден се правят „разкрития“ на афери и далавери на властта – минала, по-минала, сегашна и дори бъдеща. Разбира се без никакви последствия за никого, но това си го знаем – не е ново.
За пръв път България не профилактично и в тъча, а действено и направо в центъра, влиза в полезрението на глобалните потоци влияние, власт, т.е. пари. И ако досега се вярваше, че все някак ще оцелее древната ни държава, ако държи тъча, сега, повлечена от вихъра, си припомни Шекспир: „Да бъдеш, или да не бъдеш…“. Само че у нас няма способен на водеща позиция да каже отговора. Явно ще чакаме други да ни го дадат.
За първи път празнуваме не настъпването на новата година, а факта, че сме целяли в старата.
Стара е надеждата, че този вихър, който ни запраща към блатото, ще поизмете мръсотията около него и издрапалите ще живеят на чисто. Дано!
Можехме ли да направим нещо различно? Вероятно да, но ако сме ралисти, ще признаем – едва ли. Въртопът е много силен, а ние нямахме за какво да се хванем, за да му устоим – нито ценности, нито перспектива, към която искаме да вървим, нито план за достойно бъдеще, нито надеждни водачи, нито почтени силни примери, нито достатъчно умен, етичен и трезв в преценките си народ.
2021 година си отива тази нощ. Пожелавам на всички да изпратят и 2022 година!
