Живка Кехайова
Ако продължат с досегашната си реторика, нито една от партиите няма да привлече периферия
Ако PR-ите им ги е шубе да не ги уволнят, ако им кажат истината, вероятно някой от страни трябва да го направи. Ще се опитам да изброя онези точки от т.н. предизборна борба, за които по-голямата част от избирателите не дават и пет пари, а партиите ги смятат за важни:
1. Битката срещу модела ГЕРБ-ДПС не е актуална. Всеки що-годе нормален знае, че такъв модел няма. Става въпрос за традиционния властови модел, наследен при разграждането на тоталитарната държава и наследство още от Луканов, който всички до едно правителства използваха, според способностите си. Включително това на Кирил Петков и Корнелия Нинова. Този път въпросният слоган няма да мобилизира широки протестърски гласове – пренасочени са, а да хъсиш собствен активен електорат, не е достатъчно смислено.
2. Кардинално плюене по последното правителство и нищо друго, също е без потенциал. Периферия може да привлече по-скоро умерено експертно говорене по проблеми и предлагане на решения – включително проблеми, останали нерешени и пренебрегнати от най-новите последни. Собственият твърд електорат може да се нахъсва по този начин на партийни срещи, но това не изглежда добре в масов план, защото за по-широк кръг е напомняне за остарялата ситуация отпреди 2 години, само че с обратен знак, т.е. за реваншизъм.
3. Тезата за съдебната реформа може да се обсъжда експертно, но без частта „да махнем един и да сложим друг“, донесла тотално разочарование у твърдия електорат и съмнения у периферията за прост сблъсък между две групировки. По темата трябва да се говори само чрез включване на цялото правно съсловие и възлагането на задачата то да избистри нужните механизми и инструменти – без ваши, наши и заблудени.
4. По темата за скъсване на всички зависимости, свързани с Русия, трябва да се говори от всички, които се определят геополитически по този начин, но без нападки, че другите, определящи се така – лъжат. Собственият електорат на всеки и без друго вярва в това, а за периферията този тип обвинения ознечават само едно – всички шикалкавят и лъжат.
5. Същото се отнася до конкретната тема – Украйна, война, участие, помощ и съдействие.
6. Ясно трябва да се диференцира патриотизмът, от заплащаното в копейки, но не само на Копейкин, патриотарство.
7. Общите приказки по икономически политикаи и касаещи бизнеса политики, рязко трябва да спрат и да бъдат заменени с абсолютно конкретни стъпки, предвид ситуацията.
Никой, нито една политическа сила не може и няма да привлече протестна енергия до 2 октомври, освен ако не ни сполети истинско бедствие. Ще се наложи всички до една да адресират покана към разумните избиратели, което е много по-трудно. Ще спечели тази, която успее. Нещо повече, умното и премерено боравене с думите, гради и мостове.
Засега – толкова. Виждате, че посланието ми е само към що-годе нормалните политически субекти, в които наистина има хора с потенциал, макар че не са баш тези, които сме виждали на първа линия.
Ненормалните – да се оправят. Пък и те си имат постоянен електорат от камикадзета, миниращи, или поне опитващи да минират бъдещето. Да, електоратът им винаги прелива насам-натам, защото при него не съществуват неща като идеи, а само безконечна отмъстителност към всичко и всички не толкова нещастни и с не толкова безсмислено ежедневие. Ясно е накъде ще е преливането на 2 октомври.
