Живка Кехайова
Утре, на 22 септември, честваме деня на независимостта на България. Честваме създаването на съвременната българска държава, която от тази дата през 1908 г. се появява на картата на Европа, с всички произтичащи от това правни и дипломатически последствия.
Пълното международно признаване на този акт става през април 1909 г. През септември 1908 г. в Истанбул младотурците извършват преврат, вследствие на което избухва стачка по жп линията Одрин-Белово. В нощта на 22 септември на яхтата „Хан Крум” край Русе министър-председателят Александър Малинов посреща княз Фердинад. Оттам целият политически кабинет поема към Търново, като царският влак спира за почивка на гара „Две могили”. Именно там Александър Малинов написва манифест, под който се разписват княз Фердинанд и всички министри.
Дълго тази дата бе натикана почти на дъното на историческата ни памет, заменена и затъпкана от дати и събития, някои от които зловещи, а други – нямащи нищо общо с българският път. След 1944 г. празникът е обявен като царски и е забранен. И така до 1998 г., когато става официален.
С други думи, Независимостта на България е белязана от две уникални събития. Първото е, че от всички Балкански държави, единствено България е извоювала своята независимост без военни действия. Второто е, че сигурно България е единствената държава в света, със забрана да празнува независимостта си за цели 45 години и още 10 да не я празнува поради най-обикновено безхаберие.
Понякога си мисля, че дори днес мнозина не осъзнават за какво точно става дума и колко голямо е събитието, чествано на 22 септември. Може би, защото мнозина не желаят да са независими в личен план, т.е. да поемат лична отговорност за собственото си самоуправление и пренасят тези си чувства и безраличие и към националното такова.
Затова пожелавам на всички – истински да празнуват утре НЕЗАВИСИМОСТТА на България, а не свободния ден! Направим ли го, ще сме на път да създадем и читаво българско общество.
