Живка Кехайова
За свободата, която е нещо различно от бързата консумация
Всеки се е вкопчил в свободата да бъде себе си, каквото и да означава това. В свободата да върви по пътя си, без значение накъде води този път. И забравя, че има и друга свобода – свободата да бъдеш създател (да направиш нещо за света край себе си). Забравя, че свободата да бъдеш създател не отнема свободата да бъдеш себе си, да вървиш пътя си, да си творец. А ги осмисля, предполага ги и им придава реална ценност.
И онази, първата свобода, в която всички са вкопчени, в заника на пътя, който са искали да изминат, се превръща в дреболия, в безсмислено пропиляно време, в робство на илюзията за свобода. Защото желанието сега – веднага, на мига да получиш награда, неизвестно защо и за какво, ражда незначителност. Бързата консумация е обикновено временно засищане. И така е редно – за да постигнеш и за да получиш свобода, се изисква убийствен ежедневен, понякога скучен и тягостен труд, а малцина са онези, които искат и могат да платят тази цена, за да оставят след себе си нещо ценно – каквото и да е то.
Огромната част от хората считат, че заслужават награди, ей така. Никога не си задават въпроса: „А с какво аз заслужих тази награда? Какво аз вложих в някого, в нещо, за да им придам частица от моята стойност?“.
Но незаслужените награди са рядкост, или по грешка. Натрупва се разочарование, завист и злъч, отравящи дори бързата консумация и превръщащи в блато мързеливия път на очакване животът да ти се случи. Божията частица, правеща всеки от нас уникален, угасва и остава само една възможност – да се скриеш в стадо от себеподобни разочаровани, за да не личи в какво си се превърнал и заедно в общност да блееш зазлата съдба, която не те е оценила, нищо, че всъщност няма по какво да те оцени не само съдбата.
Идва светъл празник с подаръци. Нека си подарим духа му – раждане, сътворяване на добро и надежда! Нека създадем нещичко за света, за да усети светът, че ни има и да заслужим свободата си с труд и ум да стъпваме свободни, в свободен път!
