През погледа на главния редактор: Има надежда

Живка Кехайова

Има надежда!

Добри, лоши, с успехи и грехове, с грешки, възходи, падения, всички партии в българския парламент днес заеха адекватна позиция спрямо „Възраждане“. Да, различава се в оценките си относно това как точно трябва да се процедира с путиноидите, но нито една не заяви одобрение.

Втората подкрепа за това, което говоря от години е споразумението между ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС относно принципно съгласие около конституционната реформа и относно правната комисия, от която Пеевски се оттегля, а тя ще бъде само от експерти, без ярки политически личности – за да работи, а не да провокира размисли кой до кого е, кой с кого е т.н.

Значи можело, стига хората да си говорят и да търсят в конструктивен диалог силните страни на отсрещния. Естествено е, когато тръгваш в една комуникация с обиди и с предпоставен негативизъм, да ти отвърнат със същото. така е на всички нива, включително в личния живот. Вярно е обаче и обратното – ако отсрещният усети, че истински търсиш в него (следователно е неизбежно да не откриеш) и ценни неща в него, непременно ще направи опит да докаже, че това – цеинното, го има в него.

Толкова е просто, а години и години не можем да се научим. В същото време не може и не бива да се отминава и оставя в света антихуманното, античовешкото – злото. Не напразно още Данте  пише, че  най-горещите места в Ада са предназначени за онези, които по време на големи морални изпитания са запазили неутралитет. Последното е особено важно днес и е предназначено за всички, доказали липса на морал с мераците си за неутралитет, зад който крият всъщност това, че са на страната на злото. И не – липсата на човечност и морал, не са различно мнение.