Живка Кехайова
От години обясняваме, че нямаме обединяваща ни национална цел.
Наблюдавайки събитията в същите тези години, се убеждавам, че единствената ни смислена и обединяваща национална цел може да бъде „възпитание и образование“ – основно на подрастващите, но и на всички социални кръгове и съсловия. Без този фундамент всякакви други задачи като по-високо благосъстояние, икономика на бъдещето и дори решаване на демографския проблем и емиграцията, са нерешими.
Социологът Андрей Райчев снощи по БНТ, покрай актуалните теми, каза и нещо много важно – каза, че в социологическите изследвания не могат да бъдат засечени избирателите на БНО (Българско лято) – на Васил Божков, нищо, че на изборите на 4 април почти наближиха прага за влизане в парламента. Както тогава, така и сега, такива липсват при изследванията. Причината е, че никой, дори при анонимна анкета, не би казал, че ще гласува тъкмо за тази политическа сила. Не би казал, защото не е престижно, защото буквално е обидно и защото веднага признаваш, че се числиш към една от две групи граждани – подкупни, или ненавиждащи държавата си. Ненавиждащи не властта – държавата си. С други думи, група на гражданиjе, толкова разочаровани и ненавиждащи собствения си живот, че в търсене на виновен за това извън себе си, са успели да стигнат до обвинение към собствената си родина.
Още по-голяма група граждани, разочаровани от собственото си място в обществото, гласуват за отмъстители (за тези, които най-успешно изпълняват публично тази роля, което най-често е просто роля).
А огромна част граждани пък гласуват за месии, като дълбоко вътрешната им подбуда е убедеността, че те лично заслужават много повече и някой трябва да им го осигури, а щом това „заслуженото“ не са го постигнали, значи някой им пречи…
Затова и от години никой не чете програми и не анализира интереси.
Това обществено разложение е кошмар и пълна безсперспективност. Десетилетия гледаме смяната на един политически цирк с друг политически цирк, но с удивително еднакви номера, еднакви биографии на „актьорите“, че и направо с еднакви актьори. Каква е причината? Причината е, че други няма. И да ги менкаме, и да не ги менкаме – скрити зад някое ново личице с някаква харизма, това е положението.
Трябва да започнем отначало. От възпитанието на хора с лично достойнство, себеуважение и способни да поемат лична отговорност – най-напред за качеството на собствения си живот, а после и в по-широк мащаб.
Образование – също отначало. Ще се наложи да учим хората да мислят, а не да им казваме какво да мислят – което беше цел на образованието почти половин век преди и си остана по инерция и следващите 30 години, само че вече без единна доктрина „какво“, така че всеки авторитет влага собствени представи и идеи в това „какво“ непрекъснато, до пълно объркване и незаинтересованост.
Ще трябва да започнем от знанието, че ако много искам нещо и някой ми го обещае, това не го прави факт. Не прави и обещаващия добър – че лично трябва да проверя фактите и да участвам в процеса по сбъдването.
Със знанието за абсобютния ПРИНЦИП: Няма вариант нечитави хора да направят нещо читаво, още по-малко пък добро.
Как ще стане това? Комитети от мислещи и смислени хора като Левски ли ще създаваме? Обучаващи „гнезда“ на нормалност? Дано не се налага и да са тайни, че съвсем ще я втасаме… Но трябва да измислим как, иначе и да останат мислещи българи, ще го правят за други държави – собствена няма да има.
А иначе, иначе днес се поклонихме на героите, създали днешнта ни държава с кръвта си. Време е да роследваме примера им, вместо само да се прекланяме. Но този път не с кръв, а с ум!
