Живка Кехайова
Политическа дивотия – сръдните в политиката. Геополитиката, глупако!
В последните дни изумлението ми се превръща в гняв. Местните избори са на път да разклатят държавата и то при положение, че първият им тур доказа ясно невъзможността България да бъде управлявана в момента по друга формула. Днес – на 1 ноември, на Деня на будителите, е време да напомним азбучни истини, които българските политици не знаят, или са забравили. Понякога си мисля, че просто ни разиграват идиотска гротеска, защото няма как нещата да са чак толкова зле. Или има?
Сърденето в политиката е дивотия. Политиката е изкуство на възможното, а не детска игра, в която дърпаш играчката на другарчето си, докато нещата загрубеят до бой. Това, че Слави Трифонов агитира за Ваня Григорова не е изненада, но това, че Борисов се поддава на обидата и прави същото, вече не е безобидно. Това че заявилата се като дясна КОД прави същото – не е безобидно. Вярно е, че ПП направиха невъзможното да останат в изолация, а ДБ са тотално натиснати в ъгъла по собствен избор, за да могат да реализират политически усет. Вярно е, че когато на 26 септември Борисов предложи да се споразумеят за подкрепа на кандидатите си взаимно с некоалиционните партньори, когато излизат на балотаж срещу представител на друга политическа сила, му отвърнаха с присмех (неясно на какво отгоре) и с агресивна анти ГЕРБ реторика. Е, и? Да не би да е изненада? Да не би за първи път да се случва? В последна сметка с този тип реторика се изчерпва засега цялата политическа програма на въпросната политическа сила, а не би трябвало да е така – поне от 2 години трябваше да са седнали и замислили какво всъщност предлагат, на кого го предлагат, какви цели декларират и какви съюзници им трябват, за да го изпълнят.
Т.е. трябваше да станат партия, да изграждат структури и да мислят политически, а не протестърски с вече изтъркани митингарски девизи. Не го направиха, сблъскаха се и с ДБ, войвайки за свои кадри – с каквито не разполагат, дори там, където ДБ имаха почти 100% печеливши кандидати като например в Пловдив и Варна. Много грешки и неподплатено, особено кадрово, самочувствие натрупаха. Но…
Но точно сега това е маловажно – продължаването на тенденцията вместо партия да си непартия и вместо политик да си протестър, дори когато управляваш, сама ще отстрани куция кон.
В момента не сръдните на Борисов и обидата на КОД са важни и не дуенето и неадекватността на ПП. Пет пари не давам кой български политик какви емоционални проблеми има. Днес не местно-феодалните мераци, а геополитичският избор, е важното и е въпрос на оцеляване – не партийно, въпрос на национално оцеляване е. Не можеш, просто не можеш, ако имаш грам политически нюх, да призоваваш нормални хора да гласуват за кандидат, подкрепен от комунисти и путинофили (очевидно обвързан с тях), при това за кмет на столицата на държавата си. Призови ги, ако трябва, да гласуват с „не подкрепям никого“, което в странния столичен двубой изглежда най-логично.
Да, вероятно в такъв случай ще спечели кандидатът на ПП (не знам дали морално е и на ДБ), т.е. на онези, които, ако се вярва на диалози в групите им, са устроили врътка, за да изтласкат Хекимян трети като допълнително унижение към ГЕРБ, макар че горкият изглежда авансово бе избран, за да не може да победи (като гаранция, че ГЕРБ отстъпва столицата без бой). Потеклото на Терзиев е ясно, но капиталите му са свързани много повече със Запада и той едва ли би играл за Изтока (поне не би го правил открито – Ваня Григорова в това отношение нито ще има скруполи, нито пък избор).
Не харесвам левия либерализъм, особено днес, когато в цял свят осъзнават последствията от десетилетната му безконтролна доминация, но той, все пак е по-доброто от симбиозата между сталинизъм и брутален, изродски путинизъм, поне докато не се появи смислена алтернатива.
