Живка Кехайова
Признаци на политическото безсилие
Номер 1: Нападаш опонента злобно, а не аргументирано. Примерно, настойчиво твърдиш, че еди кой си трябва да бъде съден, но въпреки, че разполагаш с всички механизми на властта, не го даваш на съд. Радикализираш електората си – електоратът е специално избран като ниво, за да може да бъде радикализиран. И… дотам. Можеш да формулираш само срещу какво и срещу кого си, но не и да артикулираш ясно за какво си.
Номер 2: Обграждаш се с хора, които да ти вършат работа, но не и да вършат реална работа. Надяваш се това да бъде забелязано максимално късно.
Номер 3: Много искаш да промениш процесите и недъзите, но не знаеш как и никой край теб също не знае. Затова решаваш да промениш само хората, които ги движат.
Номер 4: Лъжеш, с надеждата, че ще те хванат в лъжа след… (кампанията, мандата и т.н.).
Номер 5: Обещаваш желаното не, че можеш да го сбъднеш, а с надеждата, че ще се случи чудо и някак си нещата ще се получат.
Номер 6: Фанатизиран си до крайност по отношение на някоя тема. И всъщност темите ти са тази и най-много още една:)
Ако забелязвате тези признаци, не гласувайте за политическите играчи, които притежават повече от два. Всички ще бъдем прецакани.
Ако откриете такъв, който не проявява нито един от тези признаци, непременно се обадете:)
