Живка Кехайова
Трябва да си наистина добър, за да играеш политически шах, без да те матират още след първите ходове
Още щом ПП се отметнаха публично от позицията си „никакъв руски газ“, ДБ се опитаха да заемат нишата предизборно. Във вчерашния си коментар умувах достатъчно над факта, че всички български правителства, включително последното, недвусмислено обслужваха и руски интереси.
Като по-печени политици ГЕРБ успяха да представят угодата към Русия като политическа отстъпка към кръгове, които иначе биха пречели безкрайно на иначе ясната ни, безапелационна и 100%-ва Западна и Евроатлантическа ориентация и доста време тази теза беше добре приемана в Европа.
Като лаици ПП, дошли във властта като Евроатлантическо острие на САЩ, успяха да представят угодата си към Русия (Енергетика, ББР, „Джеймкорп“, несключените договори за газа, незапазените слотове и дипломатическото унижение относно оръжието за Украйна) само като цена за запазване на властта им и регулярно загубиха властта.
ИТН и БСП ясно и недвусмислено си демонстрираха зависимостите и хич не им пукаше – все пак капитализираха поне за малко във властта тези зависимости – при това неочаквано, предвид електоралната им тежест.
ДБ го играха глуха и сляпа „маймунка“, която от време на време сваля едната лапичка и вика: „Да дадем оръжие на Украйна!“ – но без да забелязва другите огромни жестове пред Путин, които прави правителството, в което участва. И тук се връщаме на нишата „никакъв руски газ“, за която аз съм твърдо – ДА. Проблемът им обаче се оказа политическият шах и очевидната неспособност да го играят. Вчера поставиха въпроса всяка от партиите ясно да заяви позицията си относно сделки с „Газпром“. Нямам идея защо го направиха, вместо да си ползват нишата поне пред собствените си избиратели до 2 октомври. ПП ги отбучиха за газа, досущ като с коалицията – с мъгляви приказки, а ГЕРБ просто им дръпнаха черджето с всичка сила.
Не знам сега кой колко е чел и кой е по-прост и най-прост, но политическата грамотност твърдо им бяга за съжеление и то точно на ДБ, сред които са много хора, които истински харесвам и ценя. Излиза, че е по-умно да си по-прост, но да се заобиколиш с умни и да чуваш съветите им, отколкото да си умен, но край теб глупаци да те цакат, а ти да си зависим от тях.
Днес Борисов поиска служебният вътрешен министър Иван Демерджиев да разследва бившият премиер Кирил Петков. По думите му Петков е поставил енергетиката в опасност с решението да не се сключат договори за 7-те танкера втечнен газ и да не се резервират слотове за разтоварване. На брифинг той отговори на позицията на ДБ срещу „Газпром“ и призова евроатлантическите партии да се съберат и преди изборите да напишат закон за 100% диверсификация от „Газпром“. Борисов предложи именно това да е първият закон, който да приеме 48-НС.
Борисов определи ДБ като „наши приятели“ (на ГЕРБ – б.а.) и заяви, че най-сетне, след 5 месеца, формацията е осъзнала нуждата от обединение по темата „Газпром“. Той се скара на ДБ, че искат разграничаване от „Газпром“, но не и от „Лукойл“. Лидерът на ГЕРБ призова служебното правителство още сега да резервира капацитети на терминалите за втечнен газ в Гърция и Турция за 2023 г.
И сега? Истината е, че в този адски напечен момент – и геополитически, и вътрешнополитически, и икономически, единствената политическа сила, предлагаща реални стъпки за скъсване със зависимостите от Русия и обща политическа концепция за неотменим Евроатлантически път на България, се оказа ГЕРБ. При това уж мимоходом Борисов обясни, че на избираеми места в листите ще са младежите на партията, окършени в местната власт и институциите – неомаскарени, но с управленски опит.
В случая, гърч от типа на: „ГЕРБ са неискрени“ – няма да мине пред света, че даже и у нас – става въпрос за законодателни промени. Очевидно там е решено да се скъса с центризма във всичко и твърдо да се тръгне на Запад и по-надясно.
Онези, които не приемат това предложение, ще се таксуват за не докрай благонадеждни, или съвсем неблагонадеждни от партньорите в ЕС и НАТО. Дори САЩ няма какво да кажат по въпроса с толкова ясно формулиран път.
Дали да вярваме на ГЕРБ – ще ми се, надявам се да са проумяли, че друг печеливш ход вече нямат и че размисълът в опозиция им е бил полезен. Ще видим.
Като наблюдател ми е много интересно обаче какво и как ще се случи с останалите политически играчи при така отнетата инициатива. Толкова скоро до изборите, как ще и дали ще успеят да се наместят ясно в политическото пространство?
А най-ми се ще, без оглед на нищо, деклариращите цивилизованост наистина да вземат да свършат това: да създадат и напишат този Закон срещу кървавите пари на „Газпром“ и „Лукойл“. Да го приемат, наистина като първи. Законово да бъде формулирана наказуемост за действия в полза на цивилизационни аутсайдери и агресори – пък после, ако щат, – да се ръфат едни други.
