Живка Кехайова
Ще бъдат активизирани всички лостове, властта в България да бъде саботирана
А може би, вече са. Знаковото убийство на Алексей Петров днес, едва ли е въпрос на нечий каприз, определено е намигване към 90-те. Убийството на която и да е публична фигура – фактъ, че е осъществено, деструктивира, защото показва слабости в системата.
Все по-екзалтирано агресивното и все по-глупаво аргументираното поведение на путинопитеците, няма обяснение, освен като организиран опит за деструктуриране.
Предстоят важни за България събития, които случат ли се, окончателно ще дистанцират страната от руския икономически и политически оттопод, който я души от повече от 80 години. Явно всички нива – от най-ниските, до най-високите, действащи по направление България, са активизирани да поставят препъни камък пред Шенген и Еврозоната.
Но пък всичко това говори, че най-сетне – бавно и полека (както е казал поета) не само стоим на правилния път, избран от нацията ни преди повече от 30 години, но и вече вървим по него.
Вървим ли, е време да си започнем да си поставяме и важните въпроси – къде точно искаме да стигнем? Какво е важно да запазим? Какъв опит искаме да вземем и от кого? Възможно ли е да възпитаме у българите любов към свободата – т.е. съзнанието, че си свободен единствено, ако сам носиш пълната отговорност за изборите си, за качеството си на живот, за морала си и за ценостната си система. И никой, и нищо не биха могли да са ти виновни, ако нещо с тях не е наред.
Защото за мен най-големият проблем на нацията ни е абсолютното нежелание на критично голяма маса хора да носят отговорност за изборите си, за качеството си на живот, за морала си и за ценостната си система. Т.е. критично голяма маса хора у нас не желае в никакъв случай свобода, защото тя би отнела „правото“ им да търсят друг виновен.
