Игнат Арсенов, КЗП: „При пътуване със самолет багажът се счита за загубен, ако не бъде доставен до 21 дни. Ако вещите в багажа Ви са на стойност под 1200 евро, може да не правите допълнителна застраховка“
При какъвто и да било проблем с полет, превозвачът задължително дължи на пасажерите информация. В зависимост от естеството на проблема тя може да бъде свързана с това кога реално ще се осъществи полетът, какво е очакваното закъснение и пр. Това каза Игнат Арсенов от Комисията за защита на потребителите (КЗП).
„Ако се очаква закъснението да е над два часа, за пътника възниква правото на грижи – може да получи храна и напитки, а при закъснение повече от един ден – настаняване в хотел и превоз от летището до хотела и обратно“, припомни Арсенов. В случай че авиокомпанията не изпълни тези свои задължения, е важно пътниците да пазят всички касови бележки и документи за закупена храна или заплащане за хотел, за да претендират тези разноски от превозвача.
При закъснение над пет часа не сме длъжни да изчакваме следващия полет, който е по-късно или на следващия ден. Можем директно да се откажем от пътуването и в рамките на седем дни до получим обратно парите си за платения билет, обясни още Арсенов.
„Когато закъснението е по вина на авиокомпанията, а не е причинено от извънредни обстоятелства – буря, обилен снеговалеж, заплаха за сигурността, тероризъм или др., пътниците имат право на допълнително парично обезщетение, като то може да варира от 125 до 600 евро“, добави Игнат Арсенов. Той уточни, че за реализирането на правата ни да се откажем да пътуваме, да получим грижи и т.н. се брои закъснението спрямо часа на заминаване. Докато за паричното обезщетение, то се пресмята от часа, в който самолетът е трябвало да пристигне, до този на неговото действително кацане. Счита се, че самолетът е пристигнал, когато пътниците могат да излизат, а не когато реално са излезли. „Самолетът може да е закъснял два часа и петдесет минути, а ние до третия час да стоим, за да получим обезщетение. Това няма значение, щом той вече е на паркинг, вратата е отворена и всеки може да слиза, се счита, че е пристигнал“, обясни Арсенов.
Когато, след кацането, на лентата за багажа не намираме куфара си или пък той е повреден или има липси, в никакъв случай не трябва да напускаме летището, а веднага да отидем на гише „Рекламация на багажа“ и да попълним и подадем т.нар. протокол за забавен или загубен багаж. В противен случай повечето авиокомпании няма да ни изплатят обезщетение. След това задължително писмено, като може и по имейл, е необходимо да уведомим авиокомпанията за възникналия проблем с багажа. Ако той е забавен, е добре да посочим още в кои хотели и къде ще пребиваваме, за да може да ни го донесат. „Ако багажът не бъде доставен до 21 дни, той се счита за загубен“, каза още Игнат Арсенов.
При забавен багаж повече от 24 часа пътниците имат право на обезщетение до определена сума под формата на различни стоки от първа необходимост – тоалетни принадлежности, дрехи, бельо и т.н., които да им бъдат предоставени или да закупят сами и впоследствие да им се възстановят похарчените за тях средства. Когато обаче куфарът е загубен, може да получите до 1200 евро. „Това означава, че ако нашият багаж е по-скъп от 1200 евро, е удачно да си направим допълнителна застраховка. Ако е по-малко от тази сума, няма смисъл от такава застраховка, тъй като авиокомпанията ще ни изплати щетата“, разясни Арсенов. „Но, ако ние се прибираме в къщи, се предполага, че ние имаме всички вещи от първа необходимост и в този случай няма да ни се плаща обезщетение за забавянето, а само ако багажът е загубен или повреден“, обърна внимание той.
Игнат Арсенов препоръча пасажерите да носят всички ценни вещи – пари, бижута, важни документи, животоспасяващи или поддържащи лекарства, в ръчния си багаж. Що се отнася до регистрирания –всяка авиокомпания има списък на забранените вещи, с който пътниците трябва да се съобразяват. Поставянето на чупливи предмети при всички положения крие рискове от увреждане на останалия багаж в пътната ни чанта.
При всеки проблем във връзка с ползване на услугите на транспортна компания потребителите следва да се обръщат първо към превозвача. В случай че казусът не се реши, да търсят съдействието на институциите – Европейски потребителски център, ГВА, ИА „Автомобилна администрация“.
