Какъв е всъщност произходът на Спартак, Паисий, Ивайло
„Ти стани император, а история винаги ще се намери кой да напише от твое име.“ – из разговор на византийския император Константин четвърти Погонат с неговия летописец Велизарий. В духа на напътствията на древните владетели се пишеше и историята преди Десети ноември 1989. Всичко беше подчинено на комунистическата идеология. В този дух историята често беше пренаписвана, а някои факти бяха скривани, изопачавани или дори грубо подменяни. Най-ярко това си личеше, когато ставаше дума за ролята на личността в историята. Великите личности задължително трябваше да произхождат от народа, по възможност от бедно селско семейство и още по-добре – неграмотни. Всичко това идеално се вписваше в биографията на великия Тодор Живков, наричан и до днес от сериозна част от българите с уважителното „Бай Тошо“ или за някои – Тато. Ето и едни от най-фрапиращите случаи в които нашата история „леко“ е поизкривила фактите:
- Спартак – човекът вдигнал едно от най-големите анти робоволаделски въстания в Европа. Човекът повел 10 легиона и едва не катурнал най-великата империя по това време – Римската. Този човек е описан като обикновен тракийски селянин. И ето какво четем за него в академичната история от 1978 – „Спартак е бил REX(лат. Цар) на племето меди.“ Аха разреши се загадката, значи. Едно е да си бил цар и да попаднеш в плен, друго е да си бил селянин от Родопите.
-
Цар Ивайло – човекът повел няколко хилядна армия срещу византийците, разбил ги в няколко сражения, с лекота разбил татарските нашественици и после след обсада на Търновград се оженва за царица Мария. Този човек е обикновен свинар. Отново чудесно напасване на образа. И сред свинарите имало таланти значи. Нали са хора от народа. Същият този свинар е избран за български цар от болярския съвет – нещо като сенат по онова време – състоящ се от 50 от най-силните и велики боляри на държавата. И тези боляри ще допуснат свинар да стане цар? Някой друг път. Както и никога няма да допусне великият византийски император някой свинар да се ожени за племенницата му. Защото царица Мария е племенница именно на всемогъщия византийски император. Всъщност пръв, който поставя под съмнение тезата за „свинаря“ Ивайло е проф. Константин Иречек. Той смята, че Ивайло е наричан свинар, заради по-грубоватото му държание, но всъщност си е болярин от Варненско. И прословутото „ антифеодално въстание“ на Ивайло е просто дворцов преврат. Така нещата си идват на мястото.
- Паисий – като чуем това име, всеки от нас е убеден, че знае за кого става дума, понеже толкова много е изговорено и написано за него, текстове, които и до днес са широко известни в публичното пространство. Известна е и Вазовата ода за Паисий, част от лирическия цикъл „Епопея на забравените“, която с няколко свои емблематични реда май е моделирала в съзнанието ни една доста погрешна визия за автора на „История славянобългарска“: Във скромна килийка, потънала в сън, един монах тъмен, непознат и бледен пред лампа жумеща пишеше наведен.
[ad id=“225664″]
Истината обаче е друга. Известно е, че Паисий произхожда от богат род, живял е в средата на 18 век. Единият му брат, Лаврентий, е игумен на манастира. А Вълчо, най-големият брат, е бил доста богат търговец. Според изследователи, неговото влияние се е разпростирало от Виена до Солун и Цариград. Имал е кантори и в Будапеща, Белград и София. Търгувал е с памук и опиум, който се е използвал тогава за лекарство. Хаджи Вълчо изгражда безплатен хан за пътниците и няколко чешми. Когато решава да направи дарение, той натоварва злато на 13 мулета и с 40 човека охрана потегля за Хилендар. Жилището на Паисий в Хилендарския манастир е представлявало не „скромна килийка“, както художествено ни я пресъздава Вазов, а триетажна сграда, с височина 18 метра, два от етажите са жилищни, най-отгоре е изграден параклис.. Доста внушителна „бедна килийка“
Въобще оказва се, че човек не е нужно да е беден и прост, за да е велика личност и да остави следа в българската история. Но очевидно в подсъзнателно ниво дългогодишното обучение си е казало думата, затова и част от българите гледат на успелите през този бинокъл и почитат простотията.
