Руският президент Владимир Путин и държавният глава на Азербайджан Илхам Алиев при подписването на споразумението
Протести в Армения и празненства по улиците в Азербайджан имаше в първата нощ след подписването на споразумение за прекратяване на боевете за отцепилия се регион Нагорни Карабах, което включва дългосрочното разполагане на руски миротворци в размирния регион на Южен Кавказ.
Президентът на Азербайджан Илхам Алиев определи примирието като „капитулация“ на Армения, а премиерът на Армения Никол Пашинян каза, че страната му не признава поражение. И в двете държави имаше различни реакции на примирието.
Протестиращи нахлиха в сградата на правителството в Армения
В Армения започнаха протести срещу решението на правителството да подпише примирието, което ощетява интересите на страната, но според някои анализатори управляващите не са имали избор.
В Азербайджан смятат примирието за победа, но според опозиционни политици решението да бъдат допуснати руски миротворци на територията на страната застрашава интересите й.
Хора развяват знамената на Турция и Азербайджан по улиците на Баку
I Какво предвижда споразумението
Споразумението предвижда Азербайджан да запази териториите в Нагорни Карабах и околните райони, завзети по време на конфликта, след които град Шуши. Столицата Степанакерт обаче остава под арменски контрол и ще бъде свързана с Армения през Лачинския коридор, водещ от Нагорни Карабах, през Азербайджан, към арменска територия.
Армения освобождава и връща на Азербайджан всички територии, които не са в състава на Нагорно-Карабахската автономна област през съветско време, овладени през 90-те години на миналия век. Арменски сили контролираха обширни земи около анклава и така Азербайджан смяташе за окупирана една пета от територията си. Освен това азербайджанските бежанци, напуснали Нагорни Карабах през 90-те години, ще могат да се завърнат в региона.
Близо 2000 руски военни и военна техника ще охраняват цялото протежение на Лачинския коридор в продължение на 5 години. По думите на Илхам Алиев този срок ще бъде продължен автоматично, ако Баку и Ереван „не са против“. Руски войници вече започнаха да пристигат в региона.
В миротворческите действие ще се включи и Турция. Детайли около участието ѝ засега няма. Според Фуад Шахбазов, анализатор от базираната в Баку неправителствена организация Център за стратегически комуникации, ролята на Турция е било условие на Азербайджан за допускането на руски миротворци на територията му.
I Политическа криза в Армения
В Армения подписването на примирието доведе до политическа криза. Протестиращи влязоха в парламента и сградата на правителството след като премиерът Никол Пашинян съобщи във Фейсбук за споразумението.
Пашинян нарече решението да подпише примирието „изключително болезнено“ и каза, че го е взел след подробен анализ на ситуацията непосредствено след като азербайджанските сили завзеха ключовия град Шуши в Нагорни Карабах и напредваха към столицата на региона Степанакерт.
В сряда полицията в Армения задържа няколко протестиращи с искане за оставката на Пашинян заради споразумението, включително и лидер на опозиционна партия. Митингите са забранени в момента в Армения заради военното положение, обявено след началото на конфликта за Нагорни Карабах.
Според Матю Бриза, бивш посланик на САЩ в Азербайджан и посредник в преговорите между Ереван и Баку в рамките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Москва би била доволна, ако правителството на Никол Пашинян в Армения бъде свалено от власт в резултат от конфликта и бъде заменено от проруски настроен кабинет. „Армения загуби войната и това е огромно стратегическо поражение за нея“, коментира той.
Според ръководителя на Центъра за регионални изследвания в Ереван, Пашинян не е имал друг избор осен да подпише споразумението.
„След загубата на Шуши трябваше да приемем реалността – ако не приемем това диктувано от Русия споразумение, може да загубим целия Нагорни Карабах,“ каза той. „Нямахме алтернатива. С подписването на това споразумение спасихме хората [живеещи и воюващи] там, останалата част от [територията] на Нагорни Карабах и спряхме войната. Това бяха важни постижения.“
I Смесени реакции в Азербайджан
В Азербайджан оценките за споразумението са различни. Някои го приемат като победа, но други са скептични.
Лидерът на една от опозиционните партии Ариф Хаджили каза, че споразумението е сключено без консултации с парламента, политическите партии и гражданите, и е обявено в 4 часа сутринта, което според него е „неприемливо“. Той смята, че условията на примирието нарушават конституцията, защото позволяват на чуждестранни войски да бъдат разположени на територията на Азербайджан.
Политическият анализатор Рауф Миркадиров смята, че Алиев няма да остане в историята като спасител, защото е допуснал руски войници да се разположат в страната – нещо, което Баку избягва след разпадането на СССР.
Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
