Дефиницията на термина „интимна връзка“, която вече ще присъства в Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), предизвика разнопосочни оценки от страна на юристи и представители на неправителствения сектор.
Много от тях твърдят, че промяната е важна стъпка за по-ефективната борба срещу домашното насилие, но смятат определението за интимна връзка за дискриминативно и противоконституционно.
Реакциите идват, след като интимната връзка окончателно влезе в ЗЗДН, но само когато става въпрос за отношения между мъж и жена. Тази дефиниция беше приета на две четения в рамките на едно извънредно пленарно заседание в понеделник. Бързането с финалното гласуване на промяната също предизвика критики.
Законът вече ще обхваща жертвите на насилие, които нито имат брак с потенциалния си насилник, нито са във фактическо съжителство с него. Промяната стана спешна заради тежкия случай на насилие срещу 18-годишно момиче от Стара Загора, което нямаше да бъде защитено по ЗЗДН. Младата жена е обезобразена в края на юни с макетен нож, а заподозрян е бившият ѝ приятел.
Над шестчасовите разисквания по темата в парламента бяха доминирани от спорове за правната дефиниция на термина, както и от коментари за „интимната коалиция“ между ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) от страна на представители на „Възраждане“, „Има такъв народ“ (ИТН) и БСП.
В крайна сметка интимната връзка беше записана в закона като „съвкупност от доброволни, трайни, лични, интимни, сексуални отношения между две физически лица от мъжки и женски пол, независимо дали споделят едно домакинство, и чието възникване, съдържание и прекратяване не са обект на правно регулиране от друг закон“. За трайни ще се смятат отношения с продължителност от поне 60 дни.
Мъжки и женски пол
Първоначално вносителите на промените в ЗЗДН – ПП-ДБ, ДПС и ГЕРБ, предлагаха интимната връзка да бъде „между две лица“. В тази формулировка от БСП видяха „законодателен пробив за въвеждане и узаконяване на еднополовите бракове“. С това се съгласиха депутати от „Възраждане“ и ИТН.
По предложение на БСП се гласува нова дефиниция – интимна връзка „между две физически лица от мъжки и женски пол“. Отначало тя беше отхвърлена, но след искане за прегласуване парламентът я прие. Това се случи благодарение на гласовете на няколко депутати от ГЕРБ, които при второто гласуване подкрепиха предложението.
„Новоприетият закон за интимната връзка и насилието е противоконституционен“, написа във Фейсбук политологът и специалист по конституционно право Даниел Смилов.
„Той предполага, че или няма хомосексуални интимни връзки, или че те не заслужават същата степен на правна защита срещу насилие като хетеросексуалните. Това – и в двата случая – е дискриминация на база пол и сексуална ориентация.“
Според Смилов допускането на такава дискриминация е в директно нарушение на основните договори на Европейския съюз (ЕС), които са правно задължителни за България.
„За пореден път видяхме как гей общността се използва като някаква боксова круша“, каза в сряда пред Би Ти Ви активистът Симеон Василев от фондация „Глас“. Според него законодателството трябва да е включващо, а не да изключва различни групи от хора.
„Нормално е, когато предоставяш защита на една група граждани, да я предоставиш на всички граждани. За съжаление, видяхме един дебат, който беше много дискриминационен.“
60 дни
Дефиницията на „интимна връзка“, която беше обсъдена и приета от правната комисия в парламента миналата седмица, не включваше изискване за продължителност. Тя гласеше, че интимната връзка означава „относително траен съюз“.
По време на разискванията в комисията депутати и официални гости в сферата на защитата от домашно насилие разкритикуваха тази формулировка, тъй като е неясна. Това наложи въвеждането на определен срок, за да се счита връзката за интимна според ЗЗДН.
Според информация на депутата Манол Пейков от ПП-ДБ финалното предложение за продължителност от 60 дни, за да има интимна връзка, е дошло от страна на ГЕРБ.
Според заместник-председателката на Софийския районен съд Мария Димитрова, цитирана от Би Ти Ви, срокът от 60 дни „разделя пострадалите, защото тези, които са имали 1 месец и 29 дни, няма да получат защита, пък тези, които са имали късмета да са във връзка един ден по-дълго, ще получат“.
Две гласувания в едно заседание
След като предложението за влизане на интимната връзка в ЗЗДН беше прието на първо четене, Надежда Йорданова от ПП-ДБ поиска то да се гласува и на второ четене в рамките на същото заседание.
Според правилника за дейността на Народното събрание това е възможно, когато няма предложения за промени между двете четения. Тъй като имаше заявки за такива промени по време на дебатите, Йорданова поясни, че ще направи само редакционни поправки.
„Възраждане“ и БСП разкритикуваха това решение и се заканиха да сезират Конституционния съд заради нарушение в правилника на парламента. Въпреки несъгласието на опозицията, предложението за второ гласуване по време на същото заседание беше прието.
„Дневник“ цитира свои източници от управляващото мнозинство, според които причината да се бърза с двете гласувания е било опасението, че парламентът може да се откаже от окончателното приемане на измененията в ЗЗДН, когато утихне общественото недоволство от случая в Стара Загора.
„Гласуването в рамките на един ден е спорна законодателна техника и не биваше да се прибързва поради емоции“, казва по този повод адвокат Адела Качаунова от Български хелзинкски комитет, цитирана от „Дневник“. „Това доведе до приемането на необмислен текст.“
При съмнения за противоконституционност на един закон може да бъде сезиран Конституционният съд (КС). Това може да се случи по искане на поне 48 народни представители, президента, Министерския съвет, върховните съдилища и главния прокурор.
