Реагентите. Отговорът на въпроса защо по света няма достатъчно тестове

Те са ключът към масовото тестване в борбата срещу коронавируса.

Реагентите.

С тази популярна напоследък дума се наричат основните съставки във всеки химически тест, които в тази пандемия включват неорганични разтвори, ензими, проби и праймери, създадени така, че да съответстват на генома на коронавируса.

И всички те са необходими за тестовете, които пък са жизнено важни в борбата с COVID-19. До началото на седмицата вирусът вече уби над 165 хиляди души, а заразените са над 2,4 милиона. Всичко започна от момента, когато коронавирусът се прехвърли на хората през ноември в Китай.

Реагентите стават по-важни и по-търсени, след като правителствата възприемат стратегията „тестове, тестове, тестове“, за да могат да вървят към отпускане на ограничителните мерки.

По принцип реагентите са нещо просто, но кризата с COVID-19 доведе до изненадващия им дефицит. Търсенето рязко се покачи, появиха се някои експортни забрани, други се запасяват предварително. Проблемът става още по-сложен от ограничения капацитет за производството на реагенти, както и доминиращите пазара малко на брой фирми.

„Проблемът е, че тези специални ензими и праймери трябва да бъдат произведени. Но винаги сме поддържали определен капацитет за извършване само на необходимите тестове. Не сме си и помисляли за по-голямо производство, каквото сегашната пандемия изисква“, казва пред Радио Свободна Европа един от директорите на Американския институт на изследователските центрове за СПИН Дейви Смит.

I Няма реагенти, няма и тестове

Основната цел на масовото тестване е не само да се открият заразените, но и да се събере информация за хората с антитела, които показват минало заразяване и вероятно имунитет.

Най-масовите тестове в момента са т.нар. PCR тестове, които изискват взимане на секрет с помощта на тънка пръчка с памук накрая. След това генетичният материал се извлича, умножава се с полимерази и накрая се увеличава в лабораторни условия. Праймерите (кратки поредици нуклеотиди) са важни, за да се установи наличието в тялото на пациента на РНК на коронавируса, т.е. неговия генетичен код.

Здравен работник взима проба от гърлото на пациентка в Москва

Втората най-разпространена категория тестове са серологични, чиято цел е да открият в кръвта антитела, образувани при предишна среща с вируса. Този вид тестове ще бъдат особено важни след отслабването на първата вълна от епидемията от COVID-19.

И двата вида тестове имат нужда от химически чисти реагенти и то от много голямо количество.

„Това са различни химикали, едни от тях извличат вируса, а после други го увеличават, а трети го разпознават“, обяснява Смит, който е и вирусолог от Университета на Калифорния в Сан Диего.

„Но всичката тази химия и всичките тези ензими и соли са просто съставки в PCR тестовете и се наричат реагенти. Същото се отнася и до тестовете за антитела“.

I „Никога не е имало дефицит“

Ръководителят на британската търговска асоциация на производителите на тестове коментира, че „никога преди не е имало недостиг на химически реагенти“.

Но в условията на пандемия „всички държави искат едно и също нещо по едно и също време“, както каза пред „Ню Йорк таймс“ Дорис-Ан Уилямс от Британската асоциация по инвитро диагностика.

Повечето държави не поддържат запаси от реагенти, въпреки последните епидемии от SARS (2003), MERS (2012, 2015, 2018), Ебола (2014-16, 2019) или Зика (2015-16).

Изключението е Южна Корея, която започна масово производство и износ на тестове, след като се сблъска с MERS преди години.

Дори и Южна Корея обаче нямаше как да разполага с необходимите реагенти преди 10 януари, когато китайски учени публикуваха „първоначалния“ геном на новия коронавирус, официално известен вече като SARS-CoV-2.

Обяснението е, че необходимите праймери също се произвеждат в лаборатории и трябва да отговарят на генетичния материал на вируса, за чието откриване ще бъдат използвани.

I „Нокаут за Европа“

А до средата на януари самият Китай, който е водещ производител и износител на реагенти в света, изпитваше недостиг на комплекти за диагностика на COVID-19. По това време заразата вече се разпространяваше и извън провинция Хубей, откъдето тръгна всичко.

Местното търсене и забраната за износ от Китай на практика пресушиха наличностите по света. Създаденият дефицит се отрази и на възможността на останалите държави да тестват своето население, когато заразата стигна и до тях.

„Европа изпадна в нокаут, когато епицентърът на пандемията се премести там през март. Дефицитът веднага стана видим и все още не е преодолян“, коментира Андреа Амон, ръководител на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията.

В Съединените щати Центровете за контрол и превенция на заболяванията обвиниха „един реагент, който дава често отклонения“. Месец по-късно националният Център за контрол и превенция на заболяванията във Вашингтон предупреди, че „има дефицит“ за необходимите реагенти за тестове за коронавирус.

Основните производители на тестове по света опитват да увеличат производството си, за да отговорят на нарасналото търсене в Европа и Северна Америка.

„Не държахме на склад реагенти. Това е една от най-големите ни грешки“, казва Смит.

Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.