Точният начин, по който се развиват събитията от 21- 22 декември 1989 г., довели до падането на комунистическия режим в Румъния, и досега не е напълно изяснен. Широко разпространено е мнението, че група заговорници – генерали от Секуритате /аналог на румънската Държавна сигурност/ са извършили държавен преврат.
Според друга версия превратът е планиран още през 1982 г. и трябвало да бъде осъществен в навечерието на 1990 г. И досега не може с категоричност да се каже имало ли е реално заговор или не. Безспорно началото на края е поставено на поредния конгрес на румънската комунистическа партия през ноември 1989 г., когато Чаушеску е избран отново за партиен и държавен ръководител с нов 5-годишен мандат. Опитът на властващите да прогонят унгарския реформистки пастор Ласло Тьокеш от жилището му в Тимишоара с мотива, че проповядвал етническа омраза, среща съпротивата на енориашите му, които правят жива верига около неговия дом в знак на протест. Към тях се присъединяват и румънски студенти, а демонстрацията за кратко време се разраства в протест срещу комунистическия режим. Части от армията, милицията и Секуритате обграждат митинга на 17 декември 1989 г. и откриват огън по протестиращите.
На 18 декември 1989 г. Чаушеску заминава на официално посещение в Иран, оставяйки съпругата си Елена и сътрудниците си да се справят с протестите в Тимишоара. Бунтът обаче се разраства. След връщането си на 20 декември, Чаушеску държи телевизионна реч, обявявайки събитията в Тимишоара за опит на чужди държави да се намесят във вътрешните работи на Румъния и за посегателство над суверенитета й. На 21 декември е организиран „Народен митинг“ в подкрепа на режима пред сградата на Централния комитет на румънската комунистическа партия. Той обаче се обръща срещу режима. Семейство Чаушеску, изненадано от хода на събитията, не успява да овладее масовото недоволство и се оттегля в сградата на партията. Населението на столицата се събира в центъра, където се сблъсква с военни и милиционерски подразделения. Строят се импровизирани барикади. Силите на реда обаче са многочислени и добре въоръжени – успяват да превземат барикадите и да арестуват стотици. До сутринта на 22 декември протестите се разпространяват из всички големи градове на Румъния.
Смъртта на министъра на отбраната Василе Миля, настъпила при подозрителни обстоятелства, е обявена същият ден. Няколко часа по-късно се провежда извънредно заседание, което решава Чаушеску да поеме ръководството на армията. Той прави още един неуспешен опит да произнесе реч пред хората, събрани пред седалището на Централния комитет на партията. Протестиращите обаче насилват вратите и проникват в сградата. Николае и Елена Чаушеску успяват да избягат с вертолет, който ги очаква на покрива. Те кацат в румънския град Търговище и се качват на автостоп в кола. Заловени са от милиционерите и са предадени на военните власти.
Източник: Уикипедия
Те са предадени на военен трибунал и публично осъдени на смърт за няколко часа. Разстрелът е предаван на живо по телевизията и гледан от милиони зрители – бел. ред.
