Старозагорецът с чирпански корени Ганчо Иванов е бил какъв ли не – офицер, журналист, шофьор…От години живее в Италия. Той пише изключително интересни истории, които са много истински и невероятно забaвани. Ето един от неговите разкази, пряко свързан и с друго негово занимание в сферата на изкуствата:
Ето и Хитлера е готов. Оня ден си писахме с Васо и се сетих, че имам тук, на дръвника едно парче орех дето наподобява вожда. Вчера го поиздялах и май стана. То какво има да направиш Хитлер? Срешиш му косата на една страна, опулиш го, като за пред немска публика, мустака обръснеш подобаващо и виж, готов е. После щях да забележа, че това никак не стига.
Окачих го на стълба и се поотдръпнах да го разгледам, като истински творец, отдалечко. От слънцето, от високата трибуна ли, но онзи се разшава, потръпна нервно, ококори се, че като отвори една голяма уста, изкривeна надясно. „Майн камф… Германският народ… Зиг хаил… Хайл Хитлер… Евреи, къде сте, ваш’та мама!“
На това, последното реагирах уплашен – „Хер Хитлер, викам, какво стана? Спри се малко, що викаш! Какви са тия остри команди, тук, в тази планина…Т`ва да не ти е някоя Мюнхенска бирария от двадесетте години на миналия век, пълна с шваби!“ Оня са позапря и май ме забеляза за пръв път – „Ти, вика, кой си? Мязаш ми на райхсмаршала Гьоринг, но бая трябва да ядеш още, да го стигнеш поне по килограми!“ „Българче съм, отговарям. Закучи ми се работата, тук в средната част на Апенините, та дялам орех от няма и какво да правя цял ден“. „Зиг хаил! – почна пак оня. Апенините ли? Къде е Дуче? Бягай, вика да го намериш, да ми се представи!“ Гледай го ти, взе да ме действа! „Няма го, Дучето! Отрепа го оня партиджанин, полковник Валерио, горе до Комо. Не помниш ли? През април 45-та. Заедно с Кларета. Язък за хубавото момиче!“ „Хайл! Как тъй? Никой не може да утрепе моя най-голям приятел, Дучето! К’ви ги плещиш? Скоро го намери, щото не сме си свършили работата!“
Ей, в чудо са видях с този мой дървен Хитлер! Що ми трябваше нависоко да го окачвам! „Ти, крещи оня от стълба, още тука ли си! Знаеш ли, вика, как се изпълнява заповед! Зиг! Българин бил! Какъв българин си? Те българите заповеди знаят да изпълняват! Огън войници! Прусаци от Балканите!“ Млъкна, поогледа ме с безумните си очи, отвсякъде и заключи – „Развалили са те тия жабари! От колко време си в Италия? Дай им някоя канцонета да изкарат, да се влюбят, да са поперчат с кокошите си пера по шапките! Тенори, любовници, дуети, отстъпления…Където ги пратиш, – „Мамма миа!“ И бегом назад! Ей, не случи моя приятел Мусолинито на попул! Вий, пък , българите на управник! Викам му на Борис, царя, – Прати ми 20 – 30 твои дивизии, да обърна войната в наша полза! Не слуша! На ти сега демокрация и всичките и там меки левашки последици! Зиг хайл!“
Чудя се какво да правя! Да издялам набързо, един Джугашвили, Жуков, Рокосовски и Конев, пък да го оставя на тях…Ма не! В Италия съм! Що не извикам американците и англичаните, че да го изхвърлят отвъд линията „Зигфрид“ с Кесерлинг и цялата тайфа.. Дълга и сложна! Да взема да го ударя на контрапропаганда!
„Бай Хитлер, почвам плахичко. Ний сега в модерни времена живеем. Ето, германците жена си избраха за канчелиера, американците, два мандата чернокож ги управлява. Сега новият му хлопала дъската… Стига с това Дуче, стига гуерри! Войни, ще рече. Дай и тебе да модернизираме! Върви да погледаш някой гей-парад по Мюнхена. То с един път, педераст не се става, ма знам ли? Мож да ти хареса!“ „Хаил, зиг, камф…“ Обърка оня паролите! Каква жена, какъв негър, какви паради… Бягай ми намери Дучето, да им спретна един алианц от желязо! Аз, фамилията им еврей… Хайл, ще разгоня!“ „Не моиш, бе бай Хитлер! Умно парче си, пък що не разбираш! Парата управлява. Пък където е парата, там са и евреите… Командват и толкоз! Войни, мигранти, сволач! Върви прави алианс с Путин! Хайл…“ Взех да се бъркам и аз. То с какъвто се събереш…
„Кой е този Путин? Що не съм го чувал?“ Агент, викам, като Щирлиц. От Германията идва. Наследник е на Сталин и приятел на фрау Меркел…Приказва немски, като баварска шваба, върви, викам, с него ще се разбереш. Пък и пакт можеш да сключиш, там някакъв.“ След тия мои думи, Хитлера млъкна. Почеса се по дървения перчем, мисли мисли и рече – „Ти, момче, ми скри грамитиката с тия негри, фрау, путяги…Глей, вика, какви работи стават в мое отсъствие! Ти, Дучето няма да ми доведеш, ми я се обади на оня по-дебелия от тебе, Гьоринг, да прати един – два айроплана с онова високото момче, Скорцени. Да пообиколим ние тази Европа! Да видим какви са ги забъркали и да вземем мерки! Путин, викаш, сериозно момче! Що ми трябваше да се бия с дядо му! И сега щаше да си е хилядолетен райх! Бягай, телефонирай на райхсмаршала! Чакам айропланите! Зиг хаил!“
Тръгнах аз, уж за джиесема, на Гьоринг да звъня, че се скрих отзад, както Жуков крие армиите си в степта. Издебнах го, па му метнах един чувал отгоре, като оня, Сталинградския, ма от зебло. Вързах го, та да не може да излезе. Така го отнесох в склада на историята. Ще рече в един кашон от макарони и оня се умълча.
Това е. Повече фигури няма да правя. Виж съм сътворил едно Дуче с волева брада и каска на главата, та с този от кашона да ми спретнат някой дървен алианц и да ми нарушaт апенинското спокойствие! Чао и усмихнат ден, приятели!
А, щях да забравя най-важното! Горе го описах Хитлера, с бретона, мустачките, изкривената надясно уста… Всичко това никак не стига. Без публика, няма Хитлер!
Автор: Ганчо ИВАНОВ
