Откъс от антифашисткия филм на Стивън Спилбърг „Списъкът на Шиндлер“ беше преценен от руски съд като пропаганда на фашизма. Това стана в дело срещу 19-годишния студент по право Иля Гусоев, който трябва да плати 1000 рубли за „пропаганда на нацистка символика“.
Извършил го е, според съда, чрез публикуване на откъс от филма в личния си профил в социална мрежа. Нарушението е било извършено преди 6 години, когато младежът е бил на 13 години.
Случаят породи въпроси за давността на административните нарушения, за интерпретацията на новите руски закони и за практическото приложение на текстовете, които мнозинството на Путин въведе с аргумента, че се бори срещу изопачаването на историята.
Става дума за епизод от филма на Спилбърг, който е известен под името „Кой открадна пилето“. В него германски офицер разпитва затворници в концлагер за изчезнало пиле и на място убива един от тях, заплашвайки да постъпи по същия начин и с останалите. Тогава едно момче казва, че крадецът е вече убитият затворник, с което спасява от сигурна смърт както себе си, така и останалите.
Провинението на Иля Гусоев е в това, че е разпространил кадри, на които се виждат свастика и други елементи на нацистката символика.
Делото срещу студента е за нарушение по административния кодекс на Руската федерация за пропаганда или публично демонстриране на нацистка символика. Допреди една година този текст фигурираше само в Наказателния кодекс, но с поправките от 2018 г. стана така, че ако провинението е извършено за първи път, то се разглежда в административно производство. Всяко следващо прегрешение в обаче попада при наказателни състави.
Иля Гусоев никога не е имал каквото и да било провинение, той обича да играе на познавателни игри и има сериозни амбиции за бъдещето си на юрист. Пред вестник „Московский комсомолец“ младежът казва, че сега е притеснен за бъдещата си кариера – няма как да не й се отрази решението на административния съд.
Текстовете, засягащи пропаганда на нацистката символика, са част от пакет закони, които Кремъл представи като борба с „изопачаването на историята“. Те обаче получиха известност като „закони за лайкването и шерването“ в социалните мрежи. До този момент те бяха използвани от властите за разправа с опозицията, но в случая с Иля Гусоев става дума за най-обикновено момче, което не е участвало в никакви събития, подозрителни в очите на властите. Така Гусоев се превръща в пример за това колко далече могат да стигнат законодателните инициативи, преследващи за инакомислие, комбинирани с липсата на последователност в съдебните решения. Не случайно и защитата му е поета от асоциацията на адвокатите за човешки права „Агора“, които досега са защитавали политически затворници от ранга на Олег Сенцов и „Пуси Райът“. Дори и да не става дума за политическа фигура, случаят с Гусоев е изцяло политически.
Адвокат Станислав Селезньов казва, че в проблемното законодателство наскоро е внесено едно изменение, което съдийката на Гусоев не е отчела – че наказанието не се прилага в случаите, в които нарушението е съпроводено от негативно отношение към нацизма. А филмът на Спилбърг, спечелил 8 награди „Оскар“, все пак е точно това.
Вторият проблем, който адвокатът вижда, е в давностния срок. Гусоев отговаря за нещо, което се е случило преди цели 6 години. Оказва се, че руските съдилища прилагат своеволно давностните срокове и съдебната практика не е подчинена на никаква логика.
И докато юристите се опитват да променят нещата, говорейки, че цялото законодателство се нуждае от прецизиране или пълна отмяна, но не и от прилагане, събитията следват естествения си ход: под риск от съдебно дело са всички разпространители на подигравателни колажи и меме за Хитлер, ако хуморът им не е последван от изречението, че те „имат еднозначно негативно отношение към идеологията на нацизма и не извършват пропаганда на забранена идеология“.
