Фрагмент от картината „Цар Симеон български“, създадена от художника Алфонс Муха през 1923 г.
Платната са толкова големи, че достигат до 8 метра ширина, а са общо 20. Само една сграда досега е успявала закратко да ги събере на едно място – Рицарската зала към един от замъците в Чехия. Но сега това ще се промени.
Серията „Славянската епопея“, създадена от чешкия художник Алфонс Мỳха (1860-1939) ще намери свой постоянен дом в центъра на Прага. Две от картините изобразяват цар Симеон, делото на Кирил и Методий и цар Борис.
Тази поредица се смята за най-значимото произведение на Муха и отразява значими събития и личности от чешката, българската, сръбската и руската история, издържани в стил ар нуво. Те носят посланието за единство на славянските народи. Муха работи върху тях цели 18 години.
I Пловдив и българските художници
Художникът посещава България няколко пъти, за да събере исторически сведения за проекта си. Завързва приятелства с редица български художници и музиканти, а щом се връща в Чехия, изнася лекция за българското изкуство.
Жена му Мария Хитилова пък се ражда и прекарва детството си в Пловдив, където баща й е бил адвокат във Висшия съд след Освобождението. През 1929 г. тя участва в акция за събирането на пари за Дома на изкуствата в Пловдив.
На представянето на “Славянската епопея” България изпраща делегация, оглавявана от пълномощния министър Борис Вазов. С него са и художникът Александър Божинов, скулпторът Иван Лазаров и историкът проф. Васил Златарски.
Алфонс Муха
I Съкровище, завещано на Прага
През 1928 г. Алфонс Муха подарява серията картини на Прага по случай 10-годишнината от независимостта на Чехословакия. Условието му е да се изгради специално изложбено пространство, където да се поместят всички платна.
Само че това желание не бива изпълнено. Такова голямо изложбено пространство така и не се появява. В момента картините се съхраняват на тайно място и не могат да бъдат видени от публика, но ще бъдат временно настанени в замъка Моравски Крумлов, докато се изгради новото пространство.
Ако всичко върви по план, наследниците ще прекратят текущите съдебни спорове и ще позволят картините да намерят свой постоянен дом близо до прочутия Вацлавски площад в центъра на Прага. Това казва внукът на Алфонс Муха пред специализираното издание The Art Newspaper.
I „Славяните в първата си родина“
Муха поставя началото на своя разказ около V в., когато славянските племена от Централна и Източна Европа не са имали държава и са били уязвими на нападения от чужди племена. Първата картина е създадена от художника през 1912 г. Тя изобразява двойка, която се е скрила в гората, докато нашественици подпалват селото им. От двете страни на езическия свещеник вдясно са изобразени двама младежи като символи на войната и мира.
Фрагмент от картината „Въвеждане на славянската литургия във Великоморавия“ (1912 г.), който изобразява българския княз Борис и руския княз Игор.
I „Въвеждането на славянска литургия във Великоморавия“
Платното, създадено през 1912 г., представя завръщането на Методий от посещението му в Рим и обявяването на папската була, с която се одобрява използването на славянски език за богослужението.
В горния десен ъгъл са изобразени стилизирани фигури на българския княз Борис и руския княз Игор – владетели, помогнали за разпространението на християнството. До тях стоят и техните жени.
Фрагмент от „Въвеждане на славянската литургия във Великоморавия“ (1912 г.). Изправената фигура зад дръвчето е на Методий.
Методий е представен с дълга бяла брада зад едно малко дръвче, подкрепен от двама свои ученици. Подзаглавието на картината е “Възхвалявайте Господа на родния си език” и отразява културното значение на този исторически момент.
Фрагмент от картината „Цар Симеон български“ (1923 г.).
I „Цар Симеон Български: Зорница на славянската писменост“
На тази картина членовете на царския двор наблюдават отстрани как учениците на Кирил и Методий се трудят над произведенията си.
Те са приютени в България от цар Симеон, след като са били изгонени от Моравия. Българският цар е изобразен в момент на пламенен дебат.
Фрагмент от картината „Светата гора на Атон“ (1926 г.)
I „Светата гора на Атон“
Атон е свещен полуостров в североизточна Гърция, осеян с православни манастири. През Средновековието Атон е водещ религиозен и културен център на Балканите, където се срещат монаси от различни православни народи.
В своята творба Муха изобразява тълпа поклонници, които се молят в един от храмовете. Образи на ангели се носят над уморените пътешественици. Центърът на платното е прорязан от струйка дим запален тамян.
Фрагмент от „Апотеозът на славяните“ (1926 г.)
I Апотеозът на славяните
За финалното платно от епичната серия Муха сплита теми и мотиви от всички 19 картини, като добавя и един съвременен детайл – завръщането на войниците от Първата световна война.
Различните цветове от палитрата са свързват с различните исторически периоди. Фигурата в центъра на композицията е въплъщение на новата, силна и независима република, ръководена и защитена от образа на Христос зад нея.
Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
