ЗАРАТА ви запознава с книгата на Стефан Саранеделчев 164 КАЗАНЛЪШКИ УЧИТЕЛИ ОТ 50-ТЕ И 60-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК – ИВАН ПЕТРОВ ИВАНОВ
Роден е на 10.10.1921 г. в с. Горно Черковище, където завършва прогимназиално образование. След това последователно завършва Техническото училище – Казанлък и Железопътното училище – София. През 1943 г. – 1944 г. е мобилизиран за строителството на ж.п. тунели по линията Перник – Волуяк. След демобилизацията до 1947г. работи като шлосер-матричар в „Арсенал“ – Казанлък. От 1947 г. до 1949 г. е студент в Учителския институт за учители-специалисти – София, а слез завършването му е назначен за учител в ТМТЕ – Казанлък. В началото е учител в практиката по шлосерство, а от края на 50-те години започва да преподава и по теоретични предмети: „Машинно чертане“, „Допуски и сглобки“, „Техника на безопасност и охрана на труда“, „Основи на хидравликата“.
Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – Димо СТОЕВ
Иван Петров бе голям добряк и някой път се впускаше в отклонения от преподаваната материя. Негови ученици си спомнят, че при един такъв случай започнал да обяснява какво представлява поточна линия, по онова време все още новост за българската промишленост. Взел за пример производството на манерки и след като надълго и нашироко пояснил производствения процес, казал: „И накрая хоп манерка, хоп манерка, хоп манерка.“ Така му излязъл прякорът „Манерката“, но учениците не го произнасяха подигравателно, защото изпитваха особена симпатия към този учител. Пенсионира се през 1981 г.
От брака си с Танка Христова има двама сина: Петър (р. 1947 г.) и Христо (1952 г.), завършили ТМТЕ, а Христо и ВВУ в гр. Шумен.
Иван Петров Иванов почина на 23 май 2005 г.
Използвани са биографични данни съобщени от сина му Петър Иванов.
Стефан Саранеделчев е казанлъчанин, дългогодишен магистрат, чийто трудов стаж (поне по-голямата му част) преминава в Стара Загора.
