През второто десетилетие на настоящия век все по-новите и по-нови поколения мобилни телефони заливат целия свят.
Безбройните улеснения, а и развлечения, които предлагат доведоха до това, че едва ли има човек, който да не ги ползва – от най- високопоставени личности, до туземци в джунглите, от невръстни деца, до столетни старци. Забравя се времето ( а то в България бе толкова скоро), когато не само мобилен телефон, но дори и стационарен да имаш, бе върхът на благополучието.
За стационарните например, осигурявани единствено от държавната БТК, се подаваха специални заявления, те престояваха с години, докато бъдат уважени. Спомням си, че когато семейството ми живееше в старозагорския квартал „Три чучура -юг“, подадохме заявление за телефон през 1978 г. При честото ми ходене да провея какво става с нашето искане, все ми отговаряха, че “за квартала ни нямало чифтове.“ Така и не разбрах какви бяха тези „чифтове“. През март 1980г., когато предстоеше да се ражда второто ми дете, изпадах в ужас, че може нещо да се случи със съпругата ми, а възможностите да извикам спешно медицинска помощ бяха сведени до нула. В целия квартал единственият телефон бе в една телефонна будка до блока на бул.“Г. Димитров“ №2 (сега „Цар Симеон Велики“). Това място се пада срещу построения много по-късно първи магазин „Билла“, а блокът, в който живеехме, бе до канала, на 10 минути път пеша.
Стефан Саранеделчев: Колко тежат търговските книги на крупен старозагорски търговец?
Посоченият телефон обаче се повреждаше перманентно и по-скоро можеше да спечелиш шестица от „Спорт-тото2“, отколкото да говориш по него. Ето че един светъл ден около 1986 г. отговорът от БТК дойде, че „Чифтове вече има, но няма работници да изкопаят канала за кабелите до жилищния ви блок.“ Събрахме се съседите от блока, мераклии за телефони, изкопахме канала и след още няколко бюрократични формалности, отнели ни към нови десетина месеца, най-сетне можехме да се радваме на това „техническо чудо“.
Като си помисля, че точно тогава в държавите на „загниващия капитализъм“ вече са ползвали мобилни телефони!
Някой като чете по-горното – за наложените от мене глоби за ползване на мобилни телефони и го сравни със следващите ми разсъждения може да си помисли, че има някакво противоречие. Не! Няма никакво противоречие! Не отричам ползата и нуждата от тези телефони, но има места, където тяхното използване трябва да е ограничено по редица съображения. Например сградите на полицията, на съда и прокуратурата и др. Не само от съображения за сигурност, защото с такива апарати е възможно да се извършва терористична дейност, не само заради това, че чрез тези апарати може да се провали достоверността на свидетелските показания и още други неща, но и заради това, че в институцията СЪД трябва да има поведение на дисциплина и респект, които
липсват, ако всеки започне да приказва по телефона си.
За съжаление все още има хора, които не могат да разберат това. За още по-голямо съжаление не се разбира и от някои работещи в съдебните палати, включително съдии и прокурори, които не проявяват взискателност, а това нарушава реда в съдебната зала.
С удивление чух наскоро ( м. януари 2017 г.) по някоя от телевизиите, че прочут български бизнесмен по време на съдебно заседание в софийски съд провел на висок глас продължителен разговор по своя мобилен телефон, „но съдията, иначе много взискателен за други неща, се престорил, че не чува разговора и не му отправил никаква забележка“.
ЗАРАТА ви запознава със Стефан Саранеделчев – казанлъчанин, дългогодишен магистрат, чийто трудов стаж (поне по-голямата му част) преминава в Стара Загора, откъдето са и интересните истории, разказани в книгите му. Четете ТУК
