Колко тежат търговските книги на крупен търговец?
В края на 90-те години на миналия век, значително се увеличи броят на разглежданите от Търговското отделение на Окръжен съд – Стара Загора дела по несъстоятелност.
Спомням си за едно такова, нашумяло по него време дело на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД). Син на собственика на капитала на това дружество бе адвокат, известен със способностите си да намира всевъзможни начини за усложняване разглеждането на делата. Не се размина без усложнение и това дело. Постанових решение, с което обявих неплатежоспособността на дружеството-длъжник, открих производство по несъстоятелност и назначих за временен синдик друг, известен с подобни способности старозагорски адвокат. Минаха няколко седмици и временният синдик писмено ме уведоми, че длъжникът не е представил в законния срок съгласно чл. 640 от Търговския закон (ТЗ) необходимата информация във връзка с дейността на предприятието и търговските си книги.
Стефан Саранеделчев: Отпушвам канали, бате!
Отправих до дружеството-длъжник писмено искане в 7-дневен срок да предостави на синдика посочените материали. В дадения срок, по делото постъпи писмено уведомление от длъжника, чрез сина – адвокат, с приложена обратна разписка, че е изпълнено задължението за изпращане по пощата до синдика на търговските книги.
Малко след това синдикът развълнувано ми се обади и поиска да го приема в кабинета си, за да сподели нещо. Каква била работата – когато синдикът отворил изпратеното от сина-адвокат писмо се оказало, че вътре има само един бял лист. Разбира се, моята реакция бе светкавична, като му разпоредих в същия момент писмено да изложи това обстоятелство и веднага след това наложих на бащата – управител на длъжника и на сина- адвокат максималния размер на предвидената в чл. 640 ТЗ глоба. Те я обжалваха пред Апелативния съд – Пловдив с жалба, в която срещу мен като първоинстанционен съдия се сипеха упреци, че не съм взел предвид “намиращата се по делото като доказателство за изпълнение задължението за изпращане на търговските книги обратна разписка”. Както е предвидено в закона, препис от жалбата изпратих на синдика с възможност за отговор.
Той своевременно го подаде, като отговорът се заключаваше в две изречения: ”Жалбата е неоснователна, защото най-голямото доказателство, че длъжникът не е изпълнил своето задължение да ми изпрати търговските си книги е точно обратната разписка, в която пощата е отбелязала, че пратката тежи всичко 4 /четири/ грама. Може ли търговските книги да тежат толкова?!”
При този съкрушителен довод, каквото и да е правил пред по-горните съдебни инстанции известният със своите комбинации син-адвокат, те не можеха да сторят нищо друго освен да потвърдят моя съдебен акт за наложената глоба.
