Снимка: Angel Garcia/Bloomberg |
Ако има един урок, който бедните страни научиха от пандемията, той е, че не могат да разчитат на други държави за помощ.
За разлика от болести като анкилостомоза или малария, разпространени в много от най-бедните страни по света, но които нямат такъв елемент на спешност, коронавирусът се оказа много спешен проблем за решаване. Това означава, че по-богатите страни първи си купуват ваксини, вентилатори и кислород, пише онлайн изданието Politico.eu.
Тази реалност – глобалната нужда от ресурси и фактът, че богатите страни ги натрупаха по време на пандемията, пренареди приоритетите на общественото здраве. На фона на неуспешните политики ръководството на ООН и някои европейски правителства призовават за нови глобални насоки, които да гарантират, че светът ще реагира по-добре при следваща пандемия.
Богатите страни обаче продължават да отблъскват насоките на Световната здравна организация (СЗО) и усилията, като плана COVAX, за осигуряване на справедлив достъп до ваксини. В резултат на това държавите в Африка и други по-слабо развити региони се чувстват изоставени от световната здравна система и започнаха да се мобилизират, за да направят сами това, което могат.
„Континентът не седи със скръстени ръце и не чака COVAX да дойде и да го спаси“, коментира шефът на Африканския център за контрол на заболяванията Джон Нкенгасонг, камерунски вирусолог и директор на центъра.
Когато Африканският съюз осъзнава, че COVAX няма количества ваксини, с които да осъществи доставки до Африка, той се опитва да създаде специален работен екип за покупка на ваксини. Той е сключил сделка за до 400 милиона дози от еднократната ваксина Johnson & Johnson.
Сани Алию, координатор на работната група за коронавирус в Нигерия и бивш генерален директор на Националната агенция за контрол на СПИН в страната, смята, че действията на Африканския съюз за ваксините всъщност са „много по-добри и вероятно по-бързи от механизма COVAX“.
По-големият проблем е липсата на ваксини за закупуване. Фактът, че цели континенти са мъртви зони за производство на ваксини е силно обезпокоителен. Без възможност да прави свои собствени ваксини, Африка разчита на пратки (и добра воля) от другаде. Проблемът се изостри още повече, когато Индия спря износа на ваксината Oxford/AstraZeneca, произвеждана от Индийския серумен институт. COVAX разчита основно на тази ваксина и много страни останаха само с малките дарения.
Някои африкански страни се стремят да променят завинаги пейзажа на ваксините, като имат за цел да произведат не само ваксина срещу коронавирус, но и съвременна иРНК ваксина против туберколоза и дори ХИВ.
Новият коронавирус едва ли ще бъде последният, който ще обхване света, така че Африка трябва да има контрол върху производството на ваксини, казва Петро Тербланш, управляващ директор на Afrigen, южноафриканска компания, която ще обучава други да произвеждат ваксините с иРНК като част на нов, поддържан от СЗО център, който е първи по рода си на континента.
Основната мотивация е противопоставянето на ваксиналния национализъм на Запада с повече сигурност на ваксините за Африка, коментира още Тербланш.
Сенегал строи фабрика за производство на ваксини срещу COVID-19. Целта е до 2022 г. страната да произведе 25 млн. дози. Руанда се надява да привлече инвестиции в производството на ваксини. През април Африканският съюз стартира партньорство с цел континентът да произвежда 60% от необходимите му ваксини до 2040 г.
Разговорът в Европа и САЩ може и вече да се е обърнал към поправяне на глобалната здравна система, така че при следваща пандемия тя да работи по-добре, но на юг доверието е разбито.
