Съвременни будители възродиха духа на старозагорско село. Селото е Люляк – красиво, тихо. Две семейства решават да му подарят частица от своя живот, от своята сила и от възможностите си
Не малко старозагорци вече имат не само вилни имоти там, а и живеят постоянно, пътувайки за работа ежедневно. Две семейства обаче не само си купуват красиви къщи в Люляк, а заживяват, въпреки огромната си професионална ангажираност, с проблемите на селището. Решават да му подарят частица от своя живот, от своята сила и от възможностите си. Защото наистина никой нормален човек не може да бъде щастлив, ако тези около него не са.
Семействата са Иван и Иванка Иванови, Веселина и Милен Милеви. За тях не е проблем да си напазарят всичко нужно след работа на път за Люляк, но забелязват, че възрастните хора там нямат дори малък магазин.
В селото се докарва с кола в определени дни само хляб и мляко. Възрастните им съселяни в дъжд и сняг са принудени да пресрещат въпросната кола, а за други необходими продукти трябва да се молят на пътуващи до Стара Загора, или сами да тръгват за града. За част от тях, особено със здравословни и двигателни проблеми, това е цяло приключение. Автобус за Стара Загора тръгва само сутрин, а обратен превоз – чак вечерта. А и колко продукти може да пренесе възрастен човек…
Иванови и Милеви решават да действат. Вземат със собствени средства изоставено празно помещение в центъра. Стягат го, обзавеждат го и превръщат в магазин за хранителни стоки. Ама не какъв да е магазин, а буквално социален, защото цените в него са равни на най-ниските за съответните стоки в града. Иванови се занимават с търговия и търговският им нюх, знания за системата и уменията им, се оказват безценни за съселяните им. Милеви също участват на всички нива – от снабдяване до поддръжка. Назначена е продавачка.
Не след дълго магазинът се превръща в буквално духовно средище, където жителите се срещат, разговарят… Видима е липсата на място за комуникация, за празници и тъга, за социален живот. Милеви и Иванови превръщат съседното на магазина помещение в Частен пенсионерски етноклуб. От ПГ по електротехника в Стара Загора вземат бракувани маси. От „Чевермето“ им подаряват битови покривки. Купуват печка, телевизор и т.н. Възрастните жители на Люляк пък занасят в своя клуб спомени от младостта си, извезани и изтъкани от тях самите изделия. Създават си своя уютна среда. Когато започват да се събират в етноклуба, жаждата им за живот се събужда, мечтаят селото им отново да е живо, дните им – интересни.
Това дава възможност на двете уникални семейства отново да направят нещо добро – да даряват красота и дух. Започват да организират празници (Веселина Милева се оказва истински талант). Тази година празнуват всички заедно 8-ми март, голяма Богородица… На Петков ден – празникът на Люляк и на църквата в него, на площада се извива невероятно хоро, гостува Ансамбъл „Загоре“, програмата е наситена с емоции и красота, идват гости от Община Стара Загора. Люляк живее пълнокръвно, истински.
И като споменах църквата „Света Петка“. Милен Милев подарява голяма икона, Семейството на Петра Мечева – също, трета икона дарява Тракийското дружество, Васил Хаджиилиев дарява икона на Исус Христос. Семействата организират набиране на парични дарения и жителите на Люляк се включват, разбира се основните дарители са те. Ликът на Света Петка изгрява зографисан от талантлива иконописка на фасадата над вратата на църквата. Отец Живко, който служи в храма, не може да повярва колко много изведнъж са станали миряните на служенията му. Той също добавя свой дар – прави списък от желаещите, чиито домове да мине, благослови и освети.
Днес, на 1 ноември – Деня на българските будители, в Люляк отново има събитие, създадено от Милеви и Иванови – среща с творчеството на писателя Велчо Милев, чиито книги са тъкмо за такива, уж обикновени, а големи, много големи човеци.
Вълшебството е, че будителите не са историческа категория и кумири. Будителите са хора, които крачат редом с нас, способни са да създадат общност, творят не друго, а дух. Духът на една общност е бъдещето й. Две семейства – Иванови и Милеви, успяха да събудят духа на едно българско село и зидат основите на бъдещето му. Вече не сами – с тях са жителите на Люляк, чиято вяра и надежда са родени отново. Честит празник Милеви и Иванови!
