Днес знаменитият учител по физика Теодоси Теодосиев се срещна с част от първите ученици на новата старозагорска Професионална гимназия по компютърни науки и математически анализ.
С онази част, които не са на почивка след изпитите и записването и участват в наситената програма от срещи, разговори и събития, осигурена им от училището и фондация „Миню Балкански“.
Младежите бяха придружени от учителя по математика Любомир Любенов (бивш ученик на Теодосиев) и директорът на гимназията Майя Найденова.
Лекото притеснение много скоро отстъпи място на интереса и блесналите очи, следствие на равнопоставения разговор. Теодосиев не им говори за физика (освен за теоремата на Карно, но като принцип на общественото развитие). Карно доказва, че КПД е правопропорционален на разликата в температурите на двата топлинни резервоара и обратно пропорционален на температурата в по-топлия резервоар, не зависи от конструкцията на топлинната машина. Колкото по-голяма е разликата в температурите, толкова по-голямо е КПД. С други думи, според физика, общество, в което различията между хората са максимално големи е способно на истински големи успехи и може да движи света, защото мотивацията да преминеш от най-ниския слой в най-високия, е огромна. Обществата на гарантирано равенство, са обречени и неспособни за развитие.
„Малкото дете има повече мозъчни клетки и неврони от всеки академик. С други думи, то е способно да научи много повече, създавайки връзки – синапси, между невроните, от всеки възрастен. Това обаче не става по друг начин, освен с учене. Млад човек, който не учи, унищожава собствения си мозък, защото ненужните клетки, несъздалите връзки, отмират. А за да научи наистина качествено нещо, човек трябва да отдели за това 20 000 часа. Едва след тези 20 000 часа говорим за знание, което вече е инструмент за открития на световно ниво, инструмент за реализиране на нова гледна точка. Голямата наука изисква много труд и още две неща“ – обясни тезата си Теодосиев.
Другите две са IQ (логически интелект) и емоционален интелект. Емоционалният интелект, според него е не само способността ти да владееш емоциите си, а не те теб, а и много важната способност да можеш да отлагаш удоволствието, за да достигнеш до такова с максимална стойност, сила и ценност.
„Хората, а и цели етноси, народи, които не са изработили във времето културата на отложеното удоволствие, не само консумират каквото им попадне без идея за качество, следователно за развитие, но ограбват и 10 000 години активна цивилация и знания от децата си. Тези 10 000 години са им отнети на тях, защото не са имали своите 20 000 часа, посветени на знанието. Отнемат ги от децата си като не могат да ги научат колко е важно това – отнемат им бъдещото на цивилизовани хора, способни да са полезни и градивни за цивилизацията на човеците. Ще дам простичък пример – в определени култури се счита за обичайно едно момиче да роди на 12, 14 или 16 години от също толкова голямо, или малко по-голямо момче. Дори да искат, те няма как да са имали 20 000 часа познание. На какво могат да научат децата си?“.
До неотдавна науката е била елитарна, защото много постепенно е израствала прослойката на хората, способни и свободни да посветят такава огромна част от времето си на знанието. Когато цивилизацията успява да постигне освобождаване на достатъчно време за мнозинството хора, науката става общодостъпна, но това не е достатъчно, защото остава изискването за способност – съвокупност от двата вида интелект и сила на характера да отлагаш дребните, малките, незначителните, ежедневни удоволствия, за да се посветиш на достигането на ниво, когато можеш да имаш истинските, големите, ценните удоволствия, но и да си полезен за близките си и за цялото човечество. „Ето защо днес Китай води света. В Хонконг са хората с най-висок масов интелект на света, според изследванията. Следва Корея, Япония и дори Виетнам в последните години. Просто там ги има условията: огромно неравенство и разслоение в обществата и градена векове култура на отложеното удоволствие“ – бе заключението на учителя, който подробно се спря на световните олимпиади, първенците в тях, успехът на някои шампиони в световната наука. Според него големите шампиони и големите млади световни учени, които България дава при относително малък народ и почти никакви ресурси, доказват, тезата му за първото условие, а най-великите му от великите му ученици, че при достатъчно силна мотивация, сме способни да постигнем и второто – да отложим удоволствието – или поне повечето от тях, докато не постигнем знанието. Защото културата на отложеното удоволствие ние сме я имали във вековното развитие, посвещението не ни е непознато, просто сме ги забравили и сме изгубили мотивация в годините на т.н. равенство в едно общество с КПД – нула.
Теодоси Теодосиев обстреля младежите и с още една теза за размисъл: „Трябва да знаете, че в света ни, какъвто е днес, има милиарди излишни хора, които с нищо не могат да допринесат за развитието – на света и човечеството. Излишните хора, включително на умствения труд ще стават все повече, не защото са лоши, или некадърни, а защото не са достатъчно добри и кадърни за новите изисквания. Да си излишен е ужасяващо, ако имаш и грам мозък, дори ако не си гладен, а гладните ще стават все повече. Може ли да има багер без багерист и селскостопански бизнес без хора – ами вече може. Има ги дори в Стара Загора. Видял съм ги. Какъв е пътят пред доскоро полезните? Не знам. Какво, кога и каква концепция ще им помогне? И това не знам. Аз съм просто учител и знам едно, че сред вас със сигурност ще има ПОЛЕЗНИ за света хора. И изборът е ваш – едни 20 000 часа. И не – шампионите на олимпиадите не винаги са най-успелите и най-полезните. За такива състезания е нужна и специфика на нервната система, висока скорост на мисълта… Не всеки умен, работлив и отдаден човек ги притежава и не е нужно. Често задълбочеността на познанието и оригиналността на мисленето, на погледа към натрупаната информация, са по-полезни и важни.
Всъщност, знаете ли как лесно можем да измерим полезността в този момент? Ами чрез Google. Доставката на знания, които ги има там е безсмислена – има ги и са достъпни. Ние с вас ще започнем с това, което го няма в Google и ще видим докъде ще стигне всеки един“.
“ И знаете ли? Дори когато крадат, хората крадат до нивото на своето развитие и знание. Например – какво крадат от победена Германия победителите във Втората световна война? Руснаците вземат старите машини, оборудване, дори траверсите от жп-линиите. Американците окупират само един квартал и нямат претенции за друго – кварталът с университетите и лабораториите на учените на Третия райх. Англичаните май не откриват нищо интересно, а евреите? Евреите вземат и осиновяват децата от специалните центрове, в които се е изпълнявала хитлеровата програма за чиста генетична селекция…“
Учителят не съобщи тези тези като абсолютна истина. Използва ги като чукчета върху тези млади мозъци, които да задействат процеси, създаващи нови синапси… И със сигурност учениците в новото училище го разбраха. И тръгнаха по пътя…
И аз разбрах, защо Теодосиев е наистина голям учител – не просто преподавател, а провокатор на интелект.
И как теоремата на Карно за идеалния двигател да не ти стане интересна, след като има вероятно наистина да описва и пътя към прогреса на обществата?
