„Всяка сутрин, щом се събудя, поглеждам курса на долара. Никога в живота си не съм живял в толкова голям стрес“, разказва електроинженерът Онур Тархан.
„Принуден съм да определям цените във фирмата си в долари“, допълва той. Преди седем години Онур основава компанията си и доскоро дава работа на 30 души в два магазина за електроматериали в Измир. Така е било преди два месеца. Днес обаче 31-годишният мъж има само 12 служители.
Шеметният спад на турската лира в последните месеци засегна много хора като Онур и неговите работници. В началото на 2021 г. един американски долар струваше по-малко от 8 лири. Днес курсът вече доближава 15 лири за долар, т.е. обезценяването е двойно.
Много хора обясняват кризата с нелогичните и противоречащи на съвременните икономически теории действия на централната власт в Турция.
Финансови анализатори прогнозират, че ако не се промени кардинално политиката на Турската централна банка, то обезценяването на лирата може да се окаже едва в своето начало. Те припомнят, че традиционно лихвите се повишават по време на инфлация. Турция обаче прави обратното.
Поел изцяло контрола над централната банка, президентът Реджеп Тайип Ердоган продължава с настояването за сваляне на основната лихва, което води веднага до спад на лирата спрямо основните валути.
Това от една страна подпомага турския износ, защото сваля лихвите по кредитите и прави турските стоки по-конкурентни на международните пазари. Но инфлацията директно удря по населението като обезценява спестяванията му, свива драстично покупателната му способност и води до спад на вътрешното потребление.
„Не само че обедняваме с дни, но и не сме свободни“
„Приходите ми бяха изключително добри, дори първата година на пандемията от COVID-19 нямах никакви финансови притеснения. Въпреки липсата на всякаква помощ от държавата”, продължава с разказа си Онур.
“От няма и година обаче бизнесът ми е тотално сринат. Турската лира няма никаква стойност. Правителството ни казва, че не харесва Америка, но доларът царува в нашата икономика“.
Онур Тархан разказва, че в складовете крият всички електрически материали, защото чакат да скочи доларът, за да продадат по-скъпо. А когато нещо се предлага за продаване, то цените му скачат на всеки час. Така е в работните дни.
От петък следобед до понеделник сутринта въобще няма цена, защото никой не знае какъв ще е курсът.
„А от петък следобед до понеделник сутринта въобще няма цена, защото никой не знае на какъв курс ще отворят пазарите в понеделник сутрин“, казва Онур.
Мнозина наблюдатели на ситуацията в Турция обясняват действията на Ердоган със следващите общи избори през 2023 г. Тези избори съвпадат и със стогодишнината от създаването на съвременната Турска република, събитие с особена символика за турския народ.
Президентът представя политиката си пред турското общество като “война срещу американския долар”. Той вярва, че така ще направи кредитите евтини, което пък ще ускори икономическия растеж в бъдеще.
Хората обаче усещат конкретни трудности още сега. Банкоматите са ограничени да изплащат до 1000 лири дневно (около 120 лева). Чуват се призиви за проява на патриотизъм, като не се обменят лирите в чужда валута.
„Гневен съм на управляващите, гневен съм и на всички турци из цялата страна. Огромна част от тях все още сляпо продължават да вярват в това управление. Не че не виждат реалността, а не искат да я видят, отричат я“, казва Онур Тархан.
„Когато президентът ни говори, доларът моментално скача рекордно. До всички валии е разпратена заповед, че протестите са напълно забранени. Не само че обедняваме с дни, но и не сме свободни в правото си на мнение.,“ заключва младият бизнесмен.
„Приключвам с бизнеса си, но поне се радвам, че съм просто на нула. Много хора са натрупали доста сериозни дългове“.
„Ще ни трябват машини, за да си броим парите“
„Бях оптимист и подкрепях властта до последно, но бизнесът ми е пред фалит, а заемите ми надминават половин милион лири. Сега търся купувач на останалото от дейността ми, за да мога да си изплатя заемите“.
Този разказ е на 60-годишния Мехмет Ай. Той е от вътрешните емигранти, дошъл преди десет години със семейството си от Коня, централен Анадол. Мечтата му е била да отвори ресторанти в Измир, които да предлагат изцяло традиционната кухня на родния му град. Мехмет е успял. Има три големи ресторанта, които се намират на топ локации в Измир. В тях работят над 50 човека. Казва, че има доста прилична печалба. Така е било досега.
Малкият и среден бизнес в Турция е в шок от главоломно растящите цени и срива в приходите. Това води до фалити или до сериозно свиване на дейността и освобождаване на персонал.
„В началото на годината Ердоган каза по телевизията, че всичко ще се оправи много бързо и до пролетта ще ни трябват машини, за да си броим парите. Вярвах му. Дори бях решил скоро и аз да си купя машина за броене на пари.“
Сега на Мехмет му е останал само един ресторант, десет души персонал и оскъдни приходи.
„Месото никога не е било толкова скъпо. Основното ми меню е предимно от телешко месо. То вече наближава 200 лири за килограм. Аз за колко да го продавам?! А и хората нямат никаква възможност да се хранят в ресторант вече.“
„Ще бягаме в Германия“
„Продадохме си автомобила, за да си платим глобата от 30 хиляди лири, че сме продали бира в 22:05, а забраната е в сила от 22:00 часа“.
Това разказва 40-годишната Филиз Арда, учителка по информационни технологии в частна гимназия, където заплащането ѝ е само срещу проведен учебен час. Затова Филиз помага на съпруга си Коксал в семейния магазин за алкохол и цигари, който се намира в центъра на най-светския квартал в Измир, Газиемир.
„Властта ни управлява по толкова изостанал модел във всяко отношение. Ще бягаме в Германия, това тук не е живот. Продаваме всичко и тръгваме,“ зарича се учителката
„Продавахме по 500 бири на ден, сега продаваме най-много 80. Ами ракията вече струва 220 лири. Масово средната надница тук е 200. Никак не излиза сметката. Цигарите достигнаха 20 лири. Хората нямат пари за храна, да не говорим за питие“, разочаровано разказва Филиз.
„Печалбите ни спадат от ден на ден и животът ни е изпълнен с много стрес. Двете ни деца ходят на частна детска градина, защото в държавните се проповядва силно ислям. Това ни струва по 2500 лири на дете месечно. Вече нямаме възможност да ги изпращаме там. Битовите сметки, храната, издръжката ни. Животът ни в момента е истинско изпитание“.
Президентът Ердоган защитава „новия икономически модел“. Той очаква с евтини кредити да стимулира разкриването на нови работни места, растежа и износа. Изборите за президент и парламент са насрочени за 18 юни 2023 г.
Ердоган няколко пъти обеща инфлацията да бъде овладяна още до края на 2021 година.
