Евентуалната такса от 500 лв. за първа регистрация на кола, внесена у нас на старо, ще затрудни съвсем леко този пазар и търговците, но е ефективен начин да не сме на едно от първите места в ЕС по внос на стари и замърсяващи коли. Това коментира във вторник министърът на околната среда и водите Юлиян Попов.
За таксата съобщи онзи ден транспортният министър Георги Гвоздейков. Идеята е парите да се събират във фонд, от който да се дават бонуси за покупка на електроколи.
Всяка година у нас се внасят по около 350 хиляди употребявани коли и сумата, която би се събирала в такъв фонд, е от порядъка на 175 млн. лв. на година.
Според Попов тепърва ще се обсъжда дали налагането на такава такса не нарушава някой европейски регламент. “В Албания направо забраниха вноса на употребявани коли, но тя не е член на ЕС и не трябва да се съобразява”, каза той.
Според Попов преобладаващата част от внасяните у нас стари коли са всъщност отпадък за рециклиране в страната на произход.
“Едва ли стойността им е по-висока от 300 лв. Но вносителят вкарва такава “кола” в гараж, слага ѝ три болта и я продава за 1300 лв.”, смята той.
Попов припомни, че всички идеи досега у нас за ограничаване на вноса на замърсяващи стари автомобили са срещали политически отпор главно от съображения за ниската покупателна способност на населението. Затова вероятно и въвеждането на таксата няма да бъде лесно.
Колкото до икономическите стимули за покупка на електромобили, той смята, че с течение на времето ще има все по-малка нужда от тях, тъй като тече процес по изравняване на цените между електрическите и двигателите с вътрешно горене.
България е кандидатствала да бъде домакин на следващата конференция на върха по въпросите на климата през 2024 г., но Русия и Беларус са блокирали вземането на такова решение, съобщи още екоминистърът. “Причината обаче няма нищо общо с това, че сме “неприятелска държава” според тяхната терминология. По-скоро и двете държави проявяват напоследък огромен интерес към възможностите за инвестиции в противодействието на климатичните промени в световен мащаб, които се оценяват на около 3-4 трилиона долара, каза министърът.
Намерението на страната ни е било да предложи провеждането на различните страни на конференцията – преговори, правителствени срещи, изложби и презентации, да бъдат в различни държави от нашия регион, тъй като в момента събитието е огромно по мащаби. На предстоящата през декември конференция в Дубай например са регистрирани 150 хиляди участници, докато преди 27 години на първата в Копенхаген са били едва 30 хиляди.
Това ще е първото участие на България на конференцията, на която ще отидат президентът Румен Радев, премиерът Николай Денков, министри, ръководители на ведомства и много родни фирми или такива, които имат големи инвестиции тук.
“Смятам, че имаме какво да покажем на света – например никъде в Европа няма цял индустриален комплекс, в който фирмите са приели да се движат бързо към въглеродна неутралност. Такъв клъстер у нас се е образувал във Варна, където “Девня цимент”, “Агрополихим” и “Солвей Соди” намаляват скоростно въглеродните емисии. В ЕС има по-скоро примери за отделни фирми”, подчерта Попов.
