Днес, в последния ден, в който можем да коментираме ситуацията денонощие и малко преди изборния ден, е време за обобщение, което да даде храна на утрешния ден за размисъл.
И какво видяхме досега в месеца на предизборна кампания:
1. Вяла кампания от страна на големите партии. Острите зъбки се показваха между лидерите им и една-две по-силни фигури. Остри, остри, колко да са остри. Другото, особено по места, и филм не беше, дори късометражен…
2. Малките партии използваха някои модерни методи за политическа реклама – пърформанси, странни инсталаци и т.н. смесени с отново екзотичните вестници и призивни плакати. Новите млади десни бяха симпатични и някак необичайно чистички в сравнение със старите партии, но останаха не особено припознати дори от симпатизантите си. Защо? Защото изглежда дори неморално да вкараш тези симпатяги в бунището.
Финансираните от Русия големи и малки, този път скатаха парите за по-черни дни и разчитат само на лозунги. Знаят си предварително, че ще бъдат здраво отсяти още веднъж след изборите.
ДОСТ поради липса на имане какво да губят, си го удариха през просото, белким си запазят поне партийната субсидия откъм юг и за друг път. ДПС, като че ли са малко попрецакани от изток, та го удариха на патриотизъм, цакайки внезапно патриотите със собствената им дълга боя.
Кампанията на Марешки – всъщност такава нямаше, си се ограничи в рамките на сигурния роднинско-корпоративен вот, плюс покана към налудно вярващите в месии да подложат едно рамо на новия, та белким тръгне по водата(по-скоро по петрола). Или поне платформа да му построят под повърхността й, та да не потъне при шляпането из голямата локва.
Казано с други думи, на избирателя не му останаха много възможности. Всъщност, трябва да си отговори на два въпроса преди да пусне съответната бюлетина и те, уви, нямат нищо общо с търсенето на качество сред настоящите ни партии. Първият е, искат ли пътят им на запад да остане открит и да са част от европейската цивилизация, или с гордост и без много разум, възнамеряват да потънат в блатата на изток, само поради факта, че това състояние е по-познато на едно определено поколение и съвсем непознато за едно друго поколение. Деленето е по признака: аз съм личност – работлив, образован, предприемчив и моят живот е моя отговорност срещу: искам някой друг(разбирай батюшка цар или тато) да мисли за мен и живота ми, щото аз съм некадърен. С други думи тези избори са и претегляне на качеството на съвременното българско общество.
Вторият е, непреодолимо ли е за мен да реагирам емоционално и да подам гласа си за някой, дето е поне симпатичен, пък после да го преразпределят този глас накъдето искат, или с безкрайно отвращение, без никаква симпатия да гласувам за някой, които би ми гарантирал поне отговора на първия въпрос. Е, има и протестен вот, но точно в тези избори той е по-безсмислен и от ходенето за гъби в неделя като вид политическо решение – иначе гъбите са си хубаво нещо, ако не броим отровните.
Каквото и както да реши всеки от нас, много скоро след изборите, ако ще оцеляваме като общество и нация, ще трябва вкупом да дадем отговор на трети въпрос: кое ще ни е по-лесно – да заставим сегашните политически субекти да влязат в някакви що-годе приемливи норми (и как да стане това), или спешно, ама много спешно да създадем прагматични, далеч от налудността и биполярното разсройство (ту към един, ту към друг диктатор), политически субекти? И как да стане това?
Тъжно, но сами се докарахме до този хал с бездействие и глупави действия, с мързел, безхаберие и продажност. И не от запад, юг, изток или север са ни криви, че стъпихме на границата, след която или път ще трябва да правим с много пот и мъка, или пропаст за по-ефектен край.
