Сряда е третият ден от седмицата. Произлиза от старобългарската дума срѣда. В римската империя „сряда“ е посветена на бога Меркурий – „Mercurii dies“.
В българските народни вярвания сряда е осмислян като добър или лош ден в различните региони на България. В Югоизточна България (Странджа – Сакар), както и в Софийско, Габровско и Тетевенско, сряда се приема за един от най-тежките дни през седмицата. Жените не вършат домакинска работа, не мият косите си, а мъжете не се бръснат; спазва се сексуално въздържание, поради вярването, че ако бъде заченато дете през този ден, то ще е с физически или умствени недостатъци или ще стане много лош човек. Задължително се пости.
В българския народен календар са познати следните сряди:
– Луда сряда – срядата от Тодоровата неделя, схващана като особено опасен ден. Още: – Разполовената сряда, Преговялата сряда.
– Светла сряда (Празна сряда) – срядата след Великден. На този ден сред рупците в Странджа се изпълнява обичаят Мара Лишанка, а в Дупнишко – обичаят Ладино хоро.
– Русалска сряда – срядата от Русалската неделя, също смятана като тежък ден.
Народното предание казва, че след След Свети Дух (50-я ден след Великден) започва Русалската неделя. Това е седмица, по време на която се вярвало, че отвъд Дунава долитат русалийки (русалки, русалии), във формата на жълти и бели пеперуди. Това са опасни и страшни същества и души от отвъдния свят, от Отвъдното, те са красиви и зли, също като самодивите. Но по време на Русалската седмица тези зли същности могат да правят много добрини на хората, най-често се вярва, че лекуват от страшни и нелечими болести. Затова и цялата народна обредност и ритуалност по време на Свети Дух и следващата го Русалска Неделя е свързана с русалките, с лечението на различни болести, с плодородието, с растенията и в частност – с лековитите билки.
