През погледа на главния редактор: Дали наистина обявяването на резултатите от екзитполовете в медиите ще е най-големият проблем на новата ЦИК?

Живка Кехайова

Дали наистина обявяването на резултатите от екзитполовете в медиите ще е най-големият проблем на новата ЦИК?

Предложената за заместник-председател Росица Матева напомни, че законът изрично забранява публикуването на прогнозни резултати и настоя социологическите агенции, които извършват проучвания, да подпишат „джентълменско“ споразумение, че резултатите няма да бъдат публикувани и предоставяни на медиите.

Останалите й пригласяха как лошите медии си продължават да публикуват…
Истина е – продължават и ще продължават – с герои от книги, със заглавия от филми, с местности, заглавия на песни и какви ли още не класации. И защо? Не е ли крайно време да се приключи с този цирк? Кому пречи междинното обявяване на резултатите от екзитпола? Ще промени гласуването?
Ако това ще промени нагласите на електората след толкова време кампания – и то каква кампания, значи си е за промяна тази нагласа. Още повече, че ЦИК не може да санкционира публикациите в социалните мрежи и медиите спокойно могат в полза на читателите си да публикуват във фейсбук страниците си резултати директно, а не чрез статия. Да, ще загубят трафик, но няма да загубят читатели.

Нали всичките искат прозрачност? Да, ама само, ако е в ущърб на останалите. Да видим ЦИК ще успее ли да накара социологическите агенции да крият резултатите си от медиите и какво се случва тогава със Закона за достъп до информацията. И кому е нужно това?

Пък на мен все ми се струва, че ЦИК ще има доста повече проблеми с  подсигуряването на машинното гласуване и между нас казано – с абсолютно незащитения от манипулации чрез машинно гласуване вот. И с новите секции ще има проблем – особено като се знае, че българите в чужбина не гласуват с регистрация – т.е. може един да гласува няколко пъти, ако си реши, а избирателните списъци у нас не са изчистени от мъртви души и кой знае колко народ гласува от отвъдното.

Време е ЦИК да си гледа нейната работа, медиите – тяхната, а избирателите – своята.