Живка Кехайова
Истината често е нещо тъжно – особено политическата. Затова дори в политиката, да не кажа най-често там, дълго се опитват да я премълчават, докато не опре „ножа в кокала“.
Според мен в интервюто си Слави Трифонов бе искрен и каза своята истина. Точно затова и то бе толкова почти инфантилно тъжно. Този човек си представя нещата така. В една друга сфера нещата са му се получавали така, както си ги представя – това е неговият личен опит. Уви, личният му опит и личната му истина не му вършат никаква работа в политиката. Всъщност – на него може и да му вършат. На избирателите му обаче – не.
Другите т.н. протестни партии, благодарение на опитните си играчи, са по-печени. Те просто премълчават политическата истина, но ножът все повече се приближава до кокала. Смятаха, че поне на външен вид ще могат да я скрият зад Слави. Аха, аха да стане – ама не стана. Трифонов отказа да е параван. Друг е въпросът има ли правото да рискува така партията си ИТН, не носи ли отговорност за нея, след като не просто се е хванал на политическото хоро, а е закачил на него и сума ти доверчив народ.
Не, че истината щеше да е задълго скрита като лъснеха плаващите мнозинства, но не малка част от политически неграмотните избиратели можеха доста време да не я забележат.
Защото истината е, че дори на куп и единодушно, протестните партии не могат да излъчат правителство. Изборът им е или с ГЕРБ, или с БСП и ДПС заедно. Дори при чудото – правителство на малцинството в България, просто нямат дори кадровия потенциал да управляват държавата. Потенциалът може да им стигне само да насочват парите в една ясна посока. Лошото е, че ясната посока за всяка от протестните партии е различна и бяха… до там.
Сега чакам да видя ще го обяснят ли на избирателите си преди следващите избори.
Всъщност, след като неполитикът Слави го е разбрал – защото точно това имаше предвид с: „Правителство на всяка цена следващия път“, значи и значима част от електората също ще го схване.
Ще бъде много интересно да се види как производителите на революционери в един маскиран като либерална революция опит за промяна на посоката на паричните потоци, обясняват на избирателите си липсата на революция и как тогава аргументират смисъла си на съществуване.
Със сигурност ги е шубе, защото наистина произведоха много нови революционери, предимно от по-малко мислещите (за мислещите това е въпрос на интереси – т.е. друга работа), а това е реално опасно не само за политическото им здраве, а и за оцеляването им.
Това се отнася и за Радев. Ако бъде избран за втори мандат, „революцията“ му свършва и надъханите от него, убедени как Радев е отговорът на всичките им молитви за благодентствие, ще търсят кому да искат сметка, като в списъка той ще е пръв.
„Пътят към истината минава през унищожаването на илюзиите“ – е казал мъдрец. Ами да тръгваме! Без да търсим светци в политиката, която е всъщност „изкуство на възможното“, не на идеалното. Да се опитаме да защитаваме интересите си, не илюзиите и мечтите. Мечтите си всеки защитава и сбъдва сам, ако може.
