Живка Кехайова
Негативизмът е като вирус – силно заразен е.
До този извод са стигнали и психолози, и психиатри, и изследователи на обществото.
Ние го знаем. Пандемията е факт и българското общество се оказа напълно неподготвено да се справи с нея. Доказателството?
Много са доказателствата – социалните мрежи, всички проучвания, които ни окачествяват като най-мрънкащия, млазещ и хейтърски настроен народ в Европа. Озовеш ли се за по-дълго време в компанията на негативно настроени, говорещи и действащи хора, си загубен, смятат учените и са изключително прави.
Любопитното е, че позитивно мислещите хора не могат по никакъв начин да повлияят положително на негативно мислещите. Така е, защото да се оплакваш привлича вниманието и съчувствието в краткосрочен план много по-успешно. Щастливите хора, особено у нас, не се ползват с популярност – или будят завист, или маката предпочита да не вярва, че има такива, защото това поставя въпроса защо самите те не успяват.„
Също така, когато си нещастен търсиш виновен вън от себе си – природен закон за човешките същества. Значи си имаш и оправдание – от съдбата и Господ, до политиците и комшията. Но имаш оправдание да не правиш нищо, защото така ти СЕ Е СЛУЧИЛО.
Позитивната нагласа, удовлетворението и щастието искат адски много работа. По-лесно е да си нещастен, да обвиняваш и да търсиш съчувствие.
Нямам добра новина, само лоша е – това е пътят на самоунищожение най-напред за личностите и после за целите общества. За пандемията от негативизъм няма да ни помогнат нито здравни, нито други власти. Или като барон Мюнхаузен сами се издърпваме за косите, или потъваме. Всеки прави избора си сам, но е добре да има предвид, че от достатъчно голям брой негативни избори зависи оцеляването на самата нация.
Приликите и с другата пандемия, явно не са случайни.
