„Още през октомври, когато в Северна Македония беше приет антибългарския закон за сдруженията и фондациите, написах, че българският парламент трябва моментално да гласува връщането на българското вето срещу Северна Македония. И да поиска срещу падането му защита на българите в Северна Македония, гарантирана от промени в Конституцията“, това написа лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов във Facebook профила си.
Той коментира случката със секретаря на българския културен клуб „Цар Борис Трети“, който бе жестоко пребит от трима души в Охрид снощи. Ето целият му пост:
Докато ние се вълнуваме от това, че Бойко Борисов за първи път стъпи в българския парламент от години, докато се вълнуваме дали една криптобанка е платила на българска партия, за да вкара нейни хора в парламента, в Северна Македония се случи нещо ужасно и за съжаление – очаквано.
Трима души са пребили зверски секретаря на българския културен център “Цар Борис Трети” в Охрид. Секретарят Християн Пендиков е в болница със счупена челюст на две места, със счупени ребра и със спукани прешлени.
Християн е пребит зверски, не за да бъде обран, а защото е българин. Къде по света пребиват човек, само защото е българин?
Ами, как къде? В Северна Македония.
А в България на някого пука ли му, че оттатък границата ни български културни центрове биват палени, българи биват унижавани, българи биват оставяни без работа, българи биват пребивани?
Сега българските политици, които носят пряка вина за това, ще напишат декларации, ще осъдят побоя над Християн, ще привикат министъра на външно министерство да говори в парламента… И… толкоз. До следващия побой.
Или до убийството на българин в Северна Македония.
Българското вето срещу Северна Македония беше инструмент правата на българите там да бъдат защитени с моменталното им вписване в Конституцията на републиката като равноправни на всички народи в страната.
А какво стана – шепа национални предатели в българския парламент гласуваха българското вето да падне безусловно и защитата на правата на българите в Северна Македония да бъде отложена за неясното бъдеще.
И какво – да чакаме безропотно това бъдеще, докато в настоящето наши сънародници биват пребивани почти до смърт? Така ли?
Политиците в българския парламент, които гласуваха за падането на ветото, са съучастници в побоя над Християн.
Не, те не насяха бруталните удари върху Християн, но те гледаха безучастно отстрани и оставиха Християн сам.
Утре ще оставят сам някой друг Християн, или някой Петър, или Иван. И ще гледат пак безучастно отстрани.
Още през октомври, когато в Северна Македония беше приет антибългарския закон за сдруженията и фондациите, написах, че българският парламент трябва моментално да гласува връщането на българското вето срещу Северна Македония. И да поиска срещу падането му защита на българите в Северна Македония, гарантирана от промени в Конституцията.
Само така българските политици може да измият националния срам и позор и всички ние да застанем достойно зад Християн, Петър, Иван.
Накрая имам един въпрос към всички вас, които четете тези думи: Когато започнат да избиват българи в Северна Македония, първо – как ще се почувствате, и второ – какво ще направите?
