Какви рискове носи мажоритарно гласуване, намаляването на субсидията и др. искания на партията „Има такъв народ“?
Не трябва да има и избирателен район „чужбина“, а гласовете от чужбина да се разпределят в български избирателни райони, пише e-vestnik
Но, който си мисли, че всичко това можеха сега да го въведат с едно гласуване, не знае за какво става дума:
Мажоритарен район чужбина означава да се установи колко българи живеят в чужбина, и да се районира светът – примерно: САЩ – 4 мандата, Германия – 1 мандат, Великобритания – 1 мандат, Испания – 4 мандата, Гърция 4 мандата, Италия – 3 мандата и т. н.
Може ли някой да направи това?
Как ще ги изчисли и районира?
Като всички тези българи там присъстват в избирателните списъци у нас с адресите си по местоживеене отпреди да емигрират. Дори починали в чужбина още се водят в избирателни списъци. Тук може да ги заличат, само ако наследниците донесат смъртен акт в общината, но понякога това не се случва по различни причини.
А как можем да се насадим с мажоритарни избори… Един депутатски мандат тежи около 22-24 хил. избиратели. Да, ама… От тях живеят в чужбина към една пета – една четвърт. И не е равномерно във всички райони на България. Като се направи райониране за мажоритарни избори по избирателни списъци, ще се окаже, че в някои райони вместо 23 хил. примерно, реално има по 10 хил. избиратели. От тях гласуват 50%. На втори тур депутат ще изберат 3 хил. души. Може да си представи човек колко лесно ще се купуват депутатски места.
Така че мажоритарното гласуване не може да се въведе докато не се изчистят избирателните списъци от живеещите в чужбина, не мине още едно преброяване и не се установят трайно пребиваващите у нас и в чужбина, на техните си адреси там, че да им правят избирателни райони.
В някои страни, който живее повече от 5-6 години в чужбина, губи правото си на глас. Или е местно лице с двойно гражданство, плаща данъци в чужбина и т. н. Българите са по-сложно положение – голяма част са емигранти и временно работещи защото нямат хляб у нас, а не защото са избрали по-висок стандарт в „уредена държава“ и професионална кариера. Затова не трябва да има строги ограничения за гласуване в чужбина, пеле пък да им се забрани, както се заканват някои. За българите в чужбина трябва да има някакво ограничение за гласуване, но не и изкусвено ограничаване на броя на секциите.
А за мажоритарната избирателна система – ако повечето хора искат, добре, да го въведем, ще поизчисти от множество малки партийки, които всяка година прелитат към едни и други, и депутатите им с една партия влизат, с друга излизат.
Но ако искаме толкова мажоритарна система, най-добре е да е смесена, наполовина мажоритарна, наполовина пропорционална, както беше на изборите за ВНС 1990 г.
Мажоритарната система е характерна за страни, които имат дългогодишни двупартийни демокрации. Великобритания е пример как партия с няколко милиона гласа има само един депутат.
